Преди няколко години имаше едни грантове, давани по проекти за "Разобличаване на българските исторически митове". Официално заявената цел беше да се бори кръчмарският патриотизъм, да се подобрява междусъседският климат, както и постепенно да се изгражда една мултикултурна, а в последствие универсална общност, като кулминация на европейската, а по-натам и световната цивилизация. Под шапката на тази идея закипя трескава дейност, къде платена с въпросните грантове, къде доброволна и безплатна. Започна се със спешна ревизия на минали събития, която за нула време се превърна в карикатурен прочит на историята. Завоевателите се превърнаха в съжители, че дори жертви, а петвековното спиране на прогреса на един народ внезапно разцъфна под формата на благоденствие и рахатлък. След ревизирането на важни за българската национална идентичност събития, логично изникна въпросът какво да се прави с довчерашните скъпи…

Те събарят паметници на исторически личности. Воюват срещу тях, защото нямат доблест да се изправят срещу жив и въоръжен враг. Развяват жълто-сини знаменца и мрявкат: Слава Украини! Канселират другомислещите. Забраняват ни да произнасяме думи, които на тях не им харесват. Строят третополови кенефи, в които навярно ще се провеждат секссеанси. Кичат се със знамето на Турция и мъдро наричат тъмното ни петвековно робство "мирно съвместно съжителство". Подправят велики книги и ги нагаждат по своя образец на посредствени нищожества. Мълчаливо крият биографиите на татковците си - до един обвързани с БКП и вярна служба на КГБ. Размахват мечета и балончета по гарите, докато от влаковете слизат с господарска осанка импортирани криминални престъпници от Афганистан и Сирия. Осакатяват деца чрез операции за смяна на пола. Борят се срещу бялата раса и се…

“...когато вечерта смирено гасне...” Димчо ДЕБЕЛЯНОВ Когато нощна сянка допълзи до оня праг, отдавна чужд сред здрача, до двора, дето чучурът сълзи и шепотът на орехите плаче; до стаите, където детски смях попил е в излинелите тапети, където споменът е полъх плах и в тъмнината миналото свети; когато те полази ранен хлад дошъл от вчерашния спомен бледен, когато тук си минал като млад, а се завръщаш уморен и беден... ...разбираш колко дълго си живял на този свят сред хоризонти чужди, как даже споменът е остарял /и може би от спомен няма нужда/; как вече нищо нямаш да дадеш на дните, текли бавно под стрехите, и как не можеш времето да спреш и от това сърцето ти е свито; и как си празен като стар рапан, във който вече няма шепот…

Наскоро в Театралната зала на Пансиона за благонравни девици се проведе ритуална среща на Съзаклятието "Умнокрасив". Единствената точка на дневния ред беше "Възхвала на сбирток". Под това заглавие беше обсъден романът "Оргазмоубежище", който всички умнокрасиви страстно любят. Ето някои от изказванията. Проф. Н. А. каза, че романът е успех, защото той лично е видял как от кориците му излита зелен носорог. Доц. А. Б. каза, че това навярно не е било носорог, а еднорог, и че той не е бил зелен, а розов. Доц. Д. К. каза, че и двамата грешат, защото животинката всъщност била телец, при това златен. Проф. А. К. каза, че наградата на сбиртока ще доведе в Пансиона нови награди и предложи себе си за следващата. Проф. Б. П. каза, че еднорогът е долетял със син балон, но…

В чалготеката на открито "Площад Славейков" обитателите й пак диво се разподскачаха по клоните на дърветата. В софийския университет "Климент Охридски" щели да подложат на дисекция романа на Георги Господинов /Гошко Букъра/ "Времеубежище". Доколкото познаваме процеса - под "дисекция" на удобен на статуквото роман в залата по патоанатомия на СУ франкенщайните разбират процедурата "съшиване на труп", както и последващото му съживяване с помощта на електрически ток, жертвени кръвопроливания и вуду ритуали. След като не успяха да пробутат версията за "колективния оргазъм на българите" вследствие на международното толериране на едно посредствено четиво, вещерите и франкенщайните решиха да ни залъжат с хорорспектакъла "дисекция" и да позакърпят пасквила на кумира си. За целта са ангажирани няколко тона доценти и професори от най-тежката борческа категория. Все доказали се бабобаячи, куршумолеячи и бобохвъргачи на неолиберализма.…

Силветата пак са на своя пост. На амбразурата, че къде другаде. Събират като пчелички негативните оценки за кумира си Господинов и обилно ги плюнчат. Не прочетохме целия пасквил, но и това, което прочетохме, доста ни развесели. Отпочната е нова епична битка на силветата срещу "старците", които могат да пишат, според Недялко Славов и Анжела Димчева. Дали да се съгласим с тях?! Мнението им е пристрастно, разбира се, списъкът им с "можещи" да пишат писатели е несъвършен, както всяко друго човешко дело. Но опасността Славов и Димчева да сгрешат е по-малка от тази на силветата. Защото те са от можещите, докато същото не може да се твърди с голяма сигурност за опонентките им. Разбираме тежките проблеми на драскащите по тоалетната стена на Чалготеката поетески. Димчева напоследък не харесвала гошковци, а ги…