Година: 2023

“...когато вечерта смирено гасне...” Димчо ДЕБЕЛЯНОВ Когато нощна сянка допълзи до оня праг, отдавна чужд сред здрача, до двора, дето чучурът сълзи и шепотът на орехите плаче; до стаите, където детски смях попил е в излинелите тапети, където споменът е полъх плах и в тъмнината миналото свети; когато те полази ранен хлад дошъл от вчерашния спомен бледен, когато тук си минал като млад, а се завръщаш уморен и беден... ...разбираш колко дълго си живял на този свят сред хоризонти чужди, как даже споменът е остарял /и може би от спомен няма нужда/; как вече нищо нямаш да дадеш на дните, текли бавно под стрехите, и как не можеш времето да спреш и от това сърцето ти е свито; и как си празен като стар рапан, във който вече няма шепот…

Наскоро в Театралната зала на Пансиона за благонравни девици се проведе ритуална среща на Съзаклятието "Умнокрасив". Единствената точка на дневния ред беше "Възхвала на сбирток". Под това заглавие беше обсъден романът "Оргазмоубежище", който всички умнокрасиви страстно любят. Ето някои от изказванията. Проф. Н. А. каза, че романът е успех, защото той лично е видял как от кориците му излита зелен носорог. Доц. А. Б. каза, че това навярно не е било носорог, а еднорог, и че той не е бил зелен, а розов. Доц. Д. К. каза, че и двамата грешат, защото животинката всъщност била телец, при това златен. Проф. А. К. каза, че наградата на сбиртока ще доведе в Пансиона нови награди и предложи себе си за следващата. Проф. Б. П. каза, че еднорогът е долетял със син балон, но…

В чалготеката на открито "Площад Славейков" обитателите й пак диво се разподскачаха по клоните на дърветата. В софийския университет "Климент Охридски" щели да подложат на дисекция романа на Георги Господинов /Гошко Букъра/ "Времеубежище". Доколкото познаваме процеса - под "дисекция" на удобен на статуквото роман в залата по патоанатомия на СУ франкенщайните разбират процедурата "съшиване на труп", както и последващото му съживяване с помощта на електрически ток, жертвени кръвопроливания и вуду ритуали. След като не успяха да пробутат версията за "колективния оргазъм на българите" вследствие на международното толериране на едно посредствено четиво, вещерите и франкенщайните решиха да ни залъжат с хорорспектакъла "дисекция" и да позакърпят пасквила на кумира си. За целта са ангажирани няколко тона доценти и професори от най-тежката борческа категория. Все доказали се бабобаячи, куршумолеячи и бобохвъргачи на неолиберализма.…

Силветата пак са на своя пост. На амбразурата, че къде другаде. Събират като пчелички негативните оценки за кумира си Господинов и обилно ги плюнчат. Не прочетохме целия пасквил, но и това, което прочетохме, доста ни развесели. Отпочната е нова епична битка на силветата срещу "старците", които могат да пишат, според Недялко Славов и Анжела Димчева. Дали да се съгласим с тях?! Мнението им е пристрастно, разбира се, списъкът им с "можещи" да пишат писатели е несъвършен, както всяко друго човешко дело. Но опасността Славов и Димчева да сгрешат е по-малка от тази на силветата. Защото те са от можещите, докато същото не може да се твърди с голяма сигурност за опонентките им. Разбираме тежките проблеми на драскащите по тоалетната стена на Чалготеката поетески. Димчева напоследък не харесвала гошковци, а ги…

Днес осъзнах колко много е изостанал светът от нас, либералите от Оборище. Научих го чрез Христо Смирненски, чиято изостаналост се вее от Непал до САЩ. Попаднах на подкаст със симпатичен автор, Дженифър Мортън, в който тя представя новата си книгата "Moving Up without Losing Your Way". Макар и млада, Мортън е професор по философия в City College of New York, лектор също в University of North Carolina. Започва книгата с "Приказката за стълбата" от Смирненски и гради философската основа около това произведение на този тъмен балкански субект. После отстрани виждам, че има дори постановка на непалски език, пак по "Приказка за стълбата" на Смирненски. И си викам, мале, тия нормални са? За великия и неподражаем Георги Господинов не са ли чували? Остава сега някой нещастник да напише "Приказка за либерала"…

"Ще има мир, когато палестинските майки заобичат децата си повече, отколкото мразят Израел." - Голда Меир Скъпи мюсюлмани, Светът се страхува от нас. Светът ни се смее. Светът се тревожи за нас. И има основателни причини за неговото притеснение, които не можем да продължаваме да отричаме. Време е да изхвърлим думата "ислямофобия" в тоалетната, да започнем да се гледаме в огледалото и да се запитаме: Как стигнахме дотук? Как така най-големите и процъфтяващи терористични организации в света са мюсюлмани? Как така терористите успешно използват исляма, за да мобилизират хиляди мюсюлмани? Какъв е проблемът с нашите лидери, нашите имами и нашата религия? Защо продължаваме да повтаряме тези традиции от каменната ера, които са ни провалили и продължават да ни провалят? Светът ни изостави. "Куфарите", който имамите ни казват да мразим, са…

Навършват се 120 години от рождението й тази година Имам слабост към автори, които са имали трудна съдба, били са елиминирани след 1944 г., починали са при съмнителни обстоятелства. А това е едната страна на темата писатели-власт-пари. Другата е по-документирана и по-явна – писателите, които са се поставяли в угода на режима заради облаги и заради слава. Година и нещо, преди да умре през 1977 г., се срещнах неочаквано с писателката Фани Попова-Мутафова. По това време бях студент в София. Събирах книги с автографи от български автори отпреди 1944 г. Нямах романа й „Йоан-Асен II“, а тя бе сред най-любимите ми автори. Тогава имаше стотина книголюбители, които се събираха нелегално, обменяха или си продаваха книги. Доайен им беше бай Стефан Екимов, който по-късно нашумя с един книжарски процес и за…