Година: 2023

Слушам истеричния рев на жълтопаветния планктон. Обиждали ги на фашисти разни цървули, дето веели български флагове и тропали хора пред Народния театър. Представете си само - вместо да пеят The Star-Spangled Banner и да веят знамето с червено-бялата затворническа пижама и 50-те бели петолъчки! Както е редно в една колония, където политиците й редовно се допитват до Посолството дали да посетят кенефа или да ползват пак гащите си. Да, това са същите грантомотивирани космополити от Галактическата федерация, налепили си чужди жълто-сини знамена по профилите на Фейса и врещящи "Слава Україні" между две поредни шмъркания на бял прашец. Те са извънземните от холографската вселена, които искат да забранят на журналисти като Волгин и Карбовски да изразяват каквото и да е мнение, различно от глобалисткото, и любовно се заничат между краката, броейки…

Напоследък прочетох доста неща за Евгени Минчев, който ми е съсед, затова ще ви разкажа една забавна моя история с него. Случи се в същия ден, в който кралица Елизабет бе починала, а Минчев бе разстроен и бе седнал с 3 дами в едно заведение до Докторската градина. По стечение на обстоятелствата бях на съседната маса с колеги, а масите там са почти слепени. Евгени Минчев ни почерпи всичките с бира и се заговори с нас. – Казваш се Дахер?– Да.– Откъде си?– От Сирия. При което Минчев започна да брои на арабски и да казва цели изречения с впечатляваща точност. После ме попита:– Знаеш ли откъде знам арабски?– Не.– От Мосад. Аз съм евреин от Мосад.– ?– А знаеш ли как разбрах, че съм евреин?– Не.– Откакто ми казаха, че…

Фейсбук е територия на несвободата и фантазното живеене. На хора, не просто скъсали с реалността, но явно никога нямали контакт с нея. Почти не чета вече там, то и няма какво. Освен циганското порно, с което се упражнява сексуален тормоз над жените, не остана почти нищо друго. Фейсбук са строги съдници, когато става дума за правата на цигани и негри, на лесбийки и педерасти, но нехае за хетеросексуалните мнозинства и изпитанията, на които ги поставят всеки ден тези терористични "малцинства". Какво да се прави, това е част от новата лява диктатура, която безмилостно упражняват над нас от десетилетия всякакви перверзни откачалки. Българите, както винаги, сме разделени на два враждуващи лагера и там. Първите славословят комунизма. Добре сме си живеели тогава. Индустрия, макар и с остаряла техника, зловещо замърсяваща околната среда.…

Лъжат ви безсрамно! Същите, които продаваха България на руснаците, днес я продават на американците, а в джобовете им шумолят вече така любимите долари. Трудно е да не бъдеш благодарен на господарите си, които са те допуснали в дома си, макар и в слугинската стая. Българският слуга е най-благодарният слуга на света. От него ще чуеш най-фантастичните истории. Например как сме били роби на руснаците, а при турците сме си живеели като щастливи поданици на Султана в мирно и взаимно полезно съществуване. Перущица, Батак и Копривщица за слугата са само подробности от пейзажа. Русия не ни е освободила, а заробила. "Възраждане" била проруска партия, а "Продължаваме подмяната" - невинно вакло агънце. Посолството на САЩ се състояло само от джентълмени, които никак, ама никак не се бъркали в делата ни и ний,…

Ето какво е изходила пак Чалготеката "Площад Славейков": "Родом от Минесота, Родел не крие, че очаква възторжени реакции за книгата в България. Още преди журито на „Международен Букър“ да съобщи избора си, тя коментира пред „Ню Йорк Таймс“, че България „ще получи колективен оргазъм, ако спечелим“. Този коментар е направен след около четири чаши шампанско, но заставам зад него, шегува се Родел."  БУКЪРЪТ И КОЛЕКТИВНИЯТ ОРГАЗЪМ НА БЪЛГАРИЯ Тъжно, много тъжно. Преводачката на съмнителната в литературно отношение творба на Георги Господинов "Времеубежище" твърди, че българите сме щели да получим колективен оргазъм заради придобиването на джендър-букъра. Била на четири питиета, като го изрекла, но не се отказвала от думите си. Съчувствия, то наистина трябва да си заклет алкохолик, за да харесаш подобен "роман"! Доживяхме хегемони да се грижат за сексуалните ни…

Гледам "Нещата от живота" с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер по Nostalgia и се размислих за изключителния успех на "Времеубежище" на Георги Господинов (чиято тема е носталгията по миналото и несбъднатият копнеж на провинциалистите от България да живеят като европейци на градски площад в Барселона, Рим, Лондон, Париж и Берлин). Харесвам Георги Господинов (макар и не толкова близък) като приятел, с когото се познаваме от 20 години и който ми помогна в първата ми телевизионна изява в БНТ с "Гласове" като гост в първото ми предаване, заедно с много добра журналистка, която може би няма да е доволна, ако ѝ спомена името - говорихме за Дубравка Угрешич (светла ѝ памет) и нейната "Култура на лъжата". Харесвам Георги Господинов, защото не загуби усет за собственото си присъствие в литературата и света.…

Силвето, бе, силвето. Как коя, силвето от чалготеката "Площад Славейков", която смело си заработва следващата наградка. Отново залепена с голи ненки на амбразурата, тя брани статуквото от посегателството на тълпите. Охранява началството - този път господаря си Карабашлиев. Той и Вазов хулиганствал, че и Алеко, за Захари Стоянов да не говорим. Вкарано в такава височайша компания, началството е оневинено и може да пристъпи към издаването на следващата силвиева песнопойка. Или да предложи бранителката си за нова наградка - на слугите трябва да се плаща. Няма лошо, бе! Тъкмо силвето ще си купи налакътници и наколенки, за да може безболезнено да лази по пода на началническите кабинети. Паркет, паркет, ама и той убива, да знайте! В битката срещу враговете на статуквото силветата впрягат всички възможни негативни съществителни: "пуритани", "тълпа", "еснафи", "традиционалисти",…

В интернет пак се понесе радостен глобалистки квик - Господинов бил вече в краткия списък за "Букър". В чалготеката "Площад Славейков" това е отпразнувано с портрет на "гения". Оттам ни гледа кръглото лице на охранен дядо с малки и хитри очета. Те сякаш казват: "Не можете ми излезе насреща - посредствеността е непобедима!" Знаем, бе, Гога, знаем, ама такава е човешката природа, дори и в "Аушвиц" не е спирала да вярва в тържеството на справедливостта, че един "Букър" ли ще я лиши от надеждата да си намериш най-накрая майстора. Според Чалготеката работата била опечена. Председателката на журито, носеща изконното френско име Лейла Слимани - се изходила положително по темата. Мароканска балада, нещо като боливудска версия на "Хиляда и една нощ" с кючеци, дайрета, шалвари и най-малко четиридесет разбойника. Но щом…