Денем тракат с нощвите,
нощем литват с метлите
към на Сорос парите.
За тези палавници вече многократно става дума. Отличниците на махалата Соросоидия в Глобалното село на планетата Земя.
Това са женски момченца или мъжеещи се момиченца, убедени, че анусът е клитор, а клиторът – пенис. Добре ситуирани маменца и модерни бабенца, денем пържещи тиганички за миловидното си потомство, а нощем пърхащи на метли под вечерните звезди на Соросоидната махала. Татенца на ин-витро поколение, изповядващи прашасалия, но вечно жив елинистичен идеал, че жените са за разплод, а достойни за респект и любов са само мъжете.
Нека сега се разберем за едно. Нямам нищо против бабите и тиганичките, моята беше неграмотна, но правеше отлични мекичета. Другата беше образована, говореше няколко езика, научи ме да чета буквара на 4 години, а вестника – на 5, но заедно с това правеше отлична пържена цаца с яйца. Бабите са стожер на цивилизацията, неин основен градивен материал. Затова и аз, подобно на Бредбъри, възпявам електрическото тяло.
Но имам нещо против грантомотивираното пърхане на метла под изцъклената луна. И винаги ще имам нещо против лъжата, мимикрията и добре заплатения цинизъм на маркузеанския розов комунизъм.
Цинизмът на тези ученици на дявола е наистина пословичен. Те са за свобода на жените от гнета на белите мъже, но защищават с голи гърди всеки мюсюлмански изнасилвач, защото така велява платецът им Сорос. Те са против пренаселването на планетата с… бели християнски деца, но нямат нищо против насекомното размножаване на биомасата в ислямския свят на Мала Азия и Северна Африка. Те се обиждат, когато мъж им отстъпи място в метрото, но мълчат, когато поредният негър или арабин от „най-мирната“ религия на света изнасили и заколи бяло момиче или дете. Те са за убийството на новородени бели деца, но спасяват двуметрови африкански „момчета“ от удавяне и ги завличат в Европа, за да се множат на воля на наша издръжка. Те мълчат, когато разгонени столипиновски мургавелковци тормозят сексуално жените във Фейсбук с отвратителни снимки на пениси в ерекция и порносцени, но блокират онези, които наричат циганите цигани и негрите негри. За мен те са алчните съучастници в съсипването на Европа и нейната водеща цивилизация.
Моите възгледи са феминистко-, гностично-, научно-, демократични, което ще рече либерални. Не ми пука за семейството като основна градивна клетка на обществото. За аборта съм до третия месец. За клонирането съм. За веганството и вегетарианството, когато са вътрешна необходимост, а не мода на психопати. Страстна последователка съм на CRISPR-технологията, трансхуманизма и методите за удължаване на човешкия живот. На антиейджинга и подмладяващата козметика. На космическите пътешествия и новите открития за структурата на Вселената. Обожавам животните, разбирам душата им повече от човешката дори и съм против експериментите с тях, против убиването им и за месото от лабораторията. И не мисля, че от човека трябва да се изисква повече отговорност за грешките му – в свят, където боговете разбират, че светлината е нещо добро, едва след като я създадат.
Дотук за налудните, алчни и малоумни соросоиди от Глобалното село и псевдофеминистките им смехотворни напъни.
Противниците им? Доскоро симпатизирах на техните възгледи. Не защото самата аз съм убеден консерватор, дори напротив, а защото от другата страна на барикадата имаше непоносима глупост, ненавист към живота и перверзия – в размери, достойни за преизподнята. Докато един ден не се натъкнах на същата глупост и перверзия и сред самооблажаващите се като сили на позабравеното вече статукво на Третия Райх солдати на консерватизма.
Пасквилът беше написан с похвална искреност и публикуван във Фейсбук. От него бликаше неподправена мъжка глупост, за която Уайлд навремето казваше, че е не по-малко от женската. Текстът възпяваше майката-героиня и самоотвержена труженичка на креватно-кухненския фронт.
Помните ли трите кита на национал-социализма: Kinder, Küche, Kirche /деца, кухня, църква/, на които се опираше хитлеровата идеология? А публичните домове на Третия райх, наблъскани със здрави руси момичета за разплод на чисти арийци?! Отвратителен свят на диктатура на посредствеността, отлично описан в антиутопията на Маргарет Атууд „The Handmaid’s Tale“ /“Разказът на прислужницата“/, в който канадката отговаря художествено на въпроса: „А какво би станало, ако Хитлер беше победил във ВСВ?!“
Тъкмо този „рай“ възпяваше пасквилът. Жената като утроба за осигуряване на вечен живот на мъжката глупост. Пребиваваща в постоянен оргазъм, който е венец на интелектуалната й дейност. Варяща на готварската печка мозъка си за закуска на многобройна челяд – като непотребен продукт на еволюцията.
Всеки мъж си заслужава жените, които среща през живота си. Ако е живял с убеждението, че на тях не им трябва нищо друго, освен пари, секс и деца, напълно си заслужава наказанието да среща само такива жени и да пребивава в едно блажено наркотично състояние на паша, осигурил си потомство, чрез което да се САМОНАСЛЕДИ и на което да остави дворците, парите и гербовете си. Защото човекът обича най-много себе си, а Бог обича нас и на всекиго дава желаното.
Както и същият този многообичащ ни Бог гаси с дъжд кладите и праща на дъщерите на Лилит необходимите помощници, които толерират оцеляването и реализацията им в жестокия Свят на Реброто – щом те решат да се въплътят в тела.
Царстването на женската посредственост е последица от отказа на Адам да приеме жената като равна по дух на себе си и замяната й с биоробота Ева. Такова е поне мнението на еврейската феминистка Мариане Валах-Фалер и нейното есе „За сдобряване с Лилит“, чиито идеи съм представила ТУК.
Соросоидният феминизъм е Бунт на Робота в Света на Реброто. Той носи в себе си единственото качество, което Бог му е дал: ГЛУПОСТТА! Но глупостта в другия лагер по нищо не й отстъпва. От глупави жени се раждат глупави мъже, природен закон.
Време е за възраждане на класическия и негрантомотивиран феминизъм. За порив на духа на Жената, не на Реброто. За възцаряване на Лилит, не на биоробота Ева.
ВРЕМЕ Е! ВРЕМЕ Е! ВРЕМЕ Е!