Днес осъзнах колко много е изостанал светът от нас, либералите от Оборище. Научих го чрез Христо Смирненски, чиято изостаналост се вее от Непал до САЩ. Попаднах на подкаст със симпатичен автор, Дженифър Мортън, в който тя представя новата си книгата "Moving Up without Losing Your Way". Макар и млада, Мортън е професор по философия в City College of New York, лектор също в University of North Carolina. Започва книгата с "Приказката за стълбата" от Смирненски и гради философската основа около това произведение на този тъмен балкански субект. После отстрани виждам, че има дори постановка на непалски език, пак по "Приказка за стълбата" на Смирненски. И си викам, мале, тия нормални са? За великия и неподражаем Георги Господинов не са ли чували? Остава сега някой нещастник да напише "Приказка за либерала"…

"Ще има мир, когато палестинските майки заобичат децата си повече, отколкото мразят Израел." - Голда Меир Скъпи мюсюлмани, Светът се страхува от нас. Светът ни се смее. Светът се тревожи за нас. И има основателни причини за неговото притеснение, които не можем да продължаваме да отричаме. Време е да изхвърлим думата "ислямофобия" в тоалетната, да започнем да се гледаме в огледалото и да се запитаме: Как стигнахме дотук? Как така най-големите и процъфтяващи терористични организации в света са мюсюлмани? Как така терористите успешно използват исляма, за да мобилизират хиляди мюсюлмани? Какъв е проблемът с нашите лидери, нашите имами и нашата религия? Защо продължаваме да повтаряме тези традиции от каменната ера, които са ни провалили и продължават да ни провалят? Светът ни изостави. "Куфарите", който имамите ни казват да мразим, са…

Навършват се 120 години от рождението й тази година Имам слабост към автори, които са имали трудна съдба, били са елиминирани след 1944 г., починали са при съмнителни обстоятелства. А това е едната страна на темата писатели-власт-пари. Другата е по-документирана и по-явна – писателите, които са се поставяли в угода на режима заради облаги и заради слава. Година и нещо, преди да умре през 1977 г., се срещнах неочаквано с писателката Фани Попова-Мутафова. По това време бях студент в София. Събирах книги с автографи от български автори отпреди 1944 г. Нямах романа й „Йоан-Асен II“, а тя бе сред най-любимите ми автори. Тогава имаше стотина книголюбители, които се събираха нелегално, обменяха или си продаваха книги. Доайен им беше бай Стефан Екимов, който по-късно нашумя с един книжарски процес и за…

Тя изпраща синовете си да убиват евреи – Мариам Фарахат е почитана в ивицата Газа Какъв живот, каква радост, какво щастие. Така тя описва състоянието, в което е живяла през последните три години. Тя седи на дивана в хола на къщата си в палестинския бежански лагер Джабалия в ивицата Газа, дребничка жена, и се наслаждава с тихи думи на това, което нарича „най-голямото ми щастие“. Тя се е установила в тази къща, толкова голяма и толкова красива. С децата си и всичките си спомени. И тя ги има. Трябва да ги имаш. Когато като майка си убила не само едно дете, а и още две. „Синът ми“, каза тя, „ме напусна красиво, бори се толкова упорито, умря толкова нежно. Толкова съвършен. Толкова чист.“ Това е историята на Мариам Фарахат и…

„Уважаеми читатели, ако сте пропуснали да прочетете в уважавания вестник „Златна възраст“ шедьоврите на „поета“ Николай Милчев, може би е по-добре. Иначе щяхте да се отвратите от завистта, злобата и омразата му към писателя Георги Господинов, наскоро спечелил високото отличие за романа си „Времеубежище“ – световен Букър. Милчев пренася злобата си и подиграва журналистите и медиите, които отразяваха това високо отличие за страната ни, внушавайки, че всичко било предварително нагласено – тоест, получено по втория начин. Не ви ли светва под шапките, че всичко е нагласено, „мъдро“ заявява той на журналистите. Ако уважаваният ерудит професор Вучков беше жив, потресен щеше да възкликне: „Абе аланкоолу, що за българин и патриот си ти, по-нисък от тревата самозванец“. Същият си позволява да плюе по българския ПЕН клуб, по Съюза на българските писатели, готов…

С удивление, граничащо с потрес, наблюдавам ставащото в България. Там на власт отново е противозаконната турска партия ДПС и главният еничар и охранен дебелак Делян Пеевски се разпорежда със съдбините ни. Депутатът Тошко Йорданов изнесе в едно свое интервю истината, че Главният еничар дава заповедите си по вътрешните микрофони на Народното събрание и партийките "Продължаваме подмяната" и "Дай, България" чинно му козируват. Защо ли не се учудвам! Този цирк го наблюдавам от три десетилетия в главната американска колония Германия. Потриса ме зловещата ислямизация и негризация на Европа, половият джихад с чудовищното размножаване на диви пустинни племена - за сметка на социалните й системи. Кланетата и насилието по улиците й, градските зони, превзети от арабските кланове и управлявани като европейски халифат. Вносът на милиони ислямисти, които идват тук, за да наложат…

Само на мен ли ми се струва, че силветата този път сгазиха лука!? Страстната защитница на СрасТбург Силвия Недкова се хвърли на амбразурата да брани правата на хора, забиващи си българския флаг в ануса. То бива ексибиционизъм и показване на голи ненки, бива, но всяка перверзия си има граници. Според мен, конюнктурността и любовта към грантовете на отвъдокеанските кукловоди вече ги премина и очаквам реакция не само от Мартин Карбовски и Милена Славова, но и от всички българи, чиито мнения Страсбург грубо потъпква от десетилетия. Едно е да възхваляваш някакъв среден, но много ПРАВИЛЕН текстописец на кенефени балади, съвсем друго е да газиш националните чувства на сънародниците си. Това народите не го прощават. Напразно силветата скачаха и друсаха клоните на дърветата, съдът в България не осъди на трета инстанция Милена…