Ивайло Иванов – ГОРСКОТО СТЪЛБИЩЕ
От ручейчето към поляната възлизаттри стъпала. Абсурдни и ненужни!...Вечерникът тук само нощем слизада разхлади от повеите южни снагата си прозрачна. А пък денемсърни притичват тук по стъпалата -да потопят муцунки кадифенивъв кадифето нежно на водата. Но по-добре във стълбището взри се!...Не вярвам да минават само те!...Щом слънцето сребристи ръкописиразпръсне, сред листака се чете, че Бог оттука също е притичалв зори на онзи Шести ден, когаторода ни сухоземен - според притчата -извел е от водата на земята. …………………….. НЕ ПИШЕТЕ КРАСИВО, ПИШЕТЕ ЗАПОМНЯЩО СЕ.„ПАМЕТ ЗА СТИХОВЕ“ Е РУБРИКА ЗА ПОЕЗИЯ, КОЯТО СЕ ЗАПОМНЯ.