От ручейчето
към поляната
възлизат
три стъпала. Абсурдни и ненужни!…
Вечерникът тук само нощем слиза
да разхлади от повеите южни
снагата си прозрачна. А пък денем
сърни притичват тук по стъпалата –
да потопят муцунки кадифени
във кадифето нежно на водата.
Но по-добре във стълбището взри се!…
Не вярвам да минават само те!…
Щом слънцето сребристи ръкописи
разпръсне, сред листака се чете,
че Бог оттука също е притичал
в зори на онзи Шести ден, когато
рода ни сухоземен – според притчата –
извел е от водата на земята.
……………………..
НЕ ПИШЕТЕ КРАСИВО, ПИШЕТЕ ЗАПОМНЯЩО СЕ.
„ПАМЕТ ЗА СТИХОВЕ“ Е РУБРИКА ЗА ПОЕЗИЯ, КОЯТО СЕ ЗАПОМНЯ.