ПАЯЖИНАТА НА СМЪРТТА
РАЗМИСЛИ ЗА КРАЯ НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА Нашето поколение навлезе вече в седмото десетилетие от живота си. Някои са в началото му, други с тревога изживяват края му, но това не променя особено нещата от миналото и опита от него. Ние помним социализма. Помним натрапваната ни от съветските "другари" посредственост. Не е от особено значение къде си изживявал духовната мизерия на онова време - в журналистиката, изкуството, литературата или в производството. Навсякъде там по върховете бяха настанени верни на режима хора, независимо от личните им качества, талантите и възможностите им. Държавна сигурност стриктно охраняваше властта им и наказваше онези, които се отклоняваха от единствено правилния път. Но, въпреки диктатурата, някои отричащи я или игнориращи я явления все пак успяваха да си проправят път. В момента си спомням две имена - Биньо Иванов…