(в отговор на поканата за извинение, изпратена ми от нейния адвокат)
– И императорът те осъди на смърт, защото си го обидил?
– Не точно. Осъди ме на смърт, защото му се извиних.
– Ама как така?!
– Ами първо го бях нарекъл невеж сибарит, който има по-малко ум от баница с тиква, а после размислих и се поправих, че вероятно все пак има ум точно колкото баница с тиква.
(Тери Пратчет, “Килимените хора”)
Госпожо Коен,
следвайки Вашата покана, съм длъжен да Ви се извиня. Коленопреклонно и челобитно, а също така искрено, със съкрушено сърце, разкаяно, de profundis, от тъмната нощ на душата и с надеждата по христ… пардон, по човешки да ми простите, Ви целувам ръка и Ви моля за великодушно извинение, както и да не ме съдите за клевета… освен ако не държите да загубите делото.
Не бях прав, госпожо Коен – и Ви се извинявам. Не бях прав, че Пепо Менахем Коен (Ваш баща, нали така? Поправете ме, ако греша) е бил съдия точно в Първи състав на т. нар. Народен съд, тъй като се подведох по популярни публикации. В състояние съм да демонстрирам с факсимилета на исторически документи от Държавния архив само факта, че Пепо Менахем Коен всъщност е бил председател на Втори състав на “народния” съд от Сливен, заседаващ в Котел в края на март 1945 г., както и че съществуват присъди (включително смъртни), подписвани от него именно в качеството му на председател.
Извинявам се, че сгреших точния състав на т. нар. “съд”, в който Пепо Менахем Коен е председателствувал. А вече дали и защо Ви притеснява мисълта, че някой може да помисли или дори публично да каже, че Ваш близък е участвал в “народния” съд, е отделен въпрос. Предлагам Ви и аз, заедно с нашата обща приятелка г-жа Весислава Танчева, да се включим в преследването на такива безсрамни волнодумци.
Също така се извинявам и моля за прошка, че съм сбъркал името на (баща Ви) Пепо Менахем Коен с това на Менахем Коен, който действително е управител на “трудовия” лагер Росица през 1946 г. И който е отговорен за жестокостите, извършвани там, както това може да се проследи по статията “В съветския лагер” от Борислав Скочев. Дълбоко съм убеден, че сте напълно права, когато имплицирате, че Менахем Коен не е Пепо Менахем Коен и дори съм склонен да допусна, че двамата в никакъв случай не са роднини, а само съименници.
Госпожо Коен, моля да ме извините, но Вие също излязохте доста неправа. Например твърдите, че било нямало евреи между съдиите и прокурорите в “народния” съд, докато ето че не без Ваша помощ се намери поне един евреин сред съдиите, хем председател на състав, макар и не чак Първи. Разбира се, не е проблем да има или да няма евреи, французи или пък българи. Проблем е, че изобщо има “народен” съд, който издава смъртни присъди на невинни хора и действа като Вас, тоест несправедливо ги обявява за “фашисти” и не знам си още какви. Впрочем, може би не знаете, но самото название “народен съд” се среща в нацисткия Райх. Това съвпадение не би трябвало да Ви е приятно, ако сте чак такава антинацистка, каквато сама се изкарвате. И мисля, че още веднъж ще Ви помоля за извинение, но смятам за крайно нахална претенцията Ви да говорите от името на цялата еврейска общност в България. Познавам поне няколко души от тази общност, които никак не Ви симпатизират и трябва да призная, че напълно ги разбирам. Да се извиня ли и за това?
Госпожо Коен, валям се в прахта, бия се в гърдите и страдам, задето няколко пъти Ви нарекох с думата “лъжкиня” в личния си профил. Моля Ви да ме извините за тази моя непремерена грубост. Повече никога няма да правя така – и Ви давам думата си, че свято ще спазя това свое обещание. Повтарям тържествено: повече никога, никога, никога няма да Ви нарека така. Неправилно е да се употребяват такива думи за една изтъкната наша писателка, общественичка, музиколожка и дипломатка. Разкайвам се и си взимам бележка, а по любезната препоръка на адвоката Ви дори ще отбележа, че подобно хулиганско поведение всъщност съвсем не отговаря на вътрешните ми убеждения. Mea maxima culpa. Каквото и да смятам по тази тема, оттук нататък ще се съобразя с Вас и с адвоката Ви, така че ще си позволявам да казвам само, че според мен редица Ваши публично изразени мнения отдалеч се разминават с обективната истина, тоест с фактите. Искрено съм убеден, че това разминаване се дължи не на някаква чисто хипотетична (и съвсем не предполагана от мен!) Ваша злонамереност спрямо истината, а единствено на творческата Ви натура. В крайна сметка, писателят има право да върши с действителността каквото си ще.
Ще ми се наложи още веднъж да Ви помоля да ме извините, но нещо не доразбрах. Вашият адвокат любезно ме кани да Ви се извиня публично (което именно и правя с настоящото смирено и челобитно послание), за да не би да ме съдите за клевета. Същевременно обаче самата Вие вече споделяте в “Е- вестник”, че така и така ще ме съдите. Та – кажете ми, госпожо Коен, сега да се извинявам ли или направо да Ви осъдя за Вашите клевети, че съм бил “антисемит”, “клеветник” и какво ли още не? И дали хората, за които Вие самата вече твърдите, че успешно сте осъдили, задето са оповестили принадлежността на баща Ви към “народния” съд, няма да се поинтересуват от възможността още веднъж да влязат в съдебната зала и да си поискат парите обратно? Ще ме извините, ако Ви прозвуча грубо, но направо ще Ви посъветвам да не се занимавате с мен.
Извинете ме, ако смятам свободата на словото за по-важна от чиято и да е чувствителност – особено в днешна България. Не ми е хрумвало да съдя някого за това, че е нарекъл баща ми някакъв, но това може и просто да се дължи на факта, че моите бащи и деди нямат нищо общо с “народния” съд. И може би е време да спра да се извинявам, а да започна и аз да заплашвам със съд, когато някой си позволи да ме изкарва клеветник или антисемит.
Госпожо Коен, извинете ме, че не смятам комунизма за нещо хубаво. Съжалявам, ако това Ви дразни или обижда (разбираемо, предвид трудовата Ви биография), но комунистическият режим е обявен за престъпен с действащ закон от 2000 г. Извинете ме и за още нещо: ако Вие смятате, че комунизмът е нещо прекрасно, тогава не трябва изобщо да се притеснявате, че баща Ви Пепо Менахем Коен може да бъде взет за председателя на Втори състав от сливенския “народен” съд със същото име. В противен случай ще излезе, че ние двамата с Вас еднакво смятаме комунизма и нацизма за един и същи тип човеконенавистни идеологии и тогава може би не аз ще съм този, който ще трябва да се извинява.
Госпожо Коен, извинявам се, че не съм нацист. Всъщност, изразих се неточно: извинявайте, обаче не съм нацист. И ще ме прощавате, но и антисемит не съм. И ако ще се съдим, било то за обида и/или клевета, то и аз бих могъл да се жегна от факта, че сте ме оскърбили по този несправедлив начин. Бих могъл да повикам за свой свидетел много близък приятел, талантлив поет, етнически евреин, български гражданин и юдаист по вероизповедание, който е способен да свидетелствува, че според Вас и самият той е антисемит и то “изрод-антисемит” и “дегенерат” по собствените Ви думи. Името му? Роберт Леви, почтен мъж от старо сефарадско семейство. Редактор е на мои книги, а иначе можете да научите повече за господина в съдебната зала – разбира се, само ако не се засрамите и не си приберете обратно заплахите за съд, които много лесно могат да се обърнат срещу Вас, както най-искрено, но съвсем не приятелски Ви съветвам.
Госпожо Коен, докато така и така Ви моля за извинения, то бихте ли ме извинили, ако Ви попитам дали имате нещо общо с паниката, обзела екипа на европейския народен представител Свен Гийголд, когато през юли 2015 г. беше оттеглена поканата ми за участие в конференция на тема “Прозрачност срещу корупция” в Брюксел? Доколкото си спомням, тогава бях наречен “нацист”, а в онзи момент това тежко, несправедливо и определено уронващо престижа обвинение, извинявам се, трудно можеше да стане без Ваше участие. Не че твърдя, че сте пуснали интрига срещу мен, разбира се. Извинете ме, ако сте решили, че Ви контраобвинявам в такова задкулисно обвинение…
Госпожо Коен, ще Ви помоля за извинение и по още един въпрос. Публикацията ми за принадлежността на Вашия баща към “народния” съд не е точно публикация. Тя е само един статус. В социална мрежа. В личния ми профил. А не в публична група, както неточно сте решили. Така че дайте да оставим на мира бедните администратори на групата “Демократична България”. Ако не правите разлика между личен профил и публична група в социална мрежа, то още веднъж Ви моля да приемете моите извинения. Разбира се, ако друг човек е споделил мой статус, това вече не е моя отговорност, но пак ще Ви се извиня, защото изглежда, че това Ви доставя удоволствие.
Извинете ме, че някак си конспиративно предположих, че има известна неслучайност в едновременното подновяване на едно старо дело по мои протестни участия и във Вашата внезапна идея да ме съдите. Убеден съм, че предположението ми е съвършено неправилно и съвпадението е напълно случайно. Госпожо Коен, освен да Ви се извиня, с настоящия смирен текст трябва и да изповядам нещо пред Вас. Аз всъщност съм само ограничено вменяем (това – пак по предложение на адвоката Ви). Бях обявен за идиот от комисия военни лекари по време на маневрите на 91-и на Негово Величество пехотен полк от Ческе Будейовице в 1891 г. и в този смисъл е странно как такава изтъкната дама като Вас си губи времето с един “Гугъл историк” като мен.
Годпожо Коен, моля да ме извините, но не Ви вярвам. Не Ви вярвам, когато Вие и приятелите Ви казвате, че покойният български военен герой и мъченик ген. Христо Луков е нацист. Не Ви вярвам, когато чрез адвоката си ми съобщавате старата и изтъркана реплика, че благодарение на моите приказки се чуствате зле или „неутешима“. Ползвал съм същата стратегия и я познавам в цялата нейна нелепост. Нужно ли е да припомням, че съм минал през българските съдилища няколко пъти, макар и по не чак толкова зле съставени опити за обвинение като Вашите? Не Ви вярвам, когато твърдите, че сте движена от хуманни подбуди или от грижа за историческата истина, когато се самопоставяте за говорител на демокрацията, на еврейската общност или на иначе разбираемия антинацистки сантимент. Извинете ме, госпожо Коен, но личното ми, свободно и може би дори обективно вярно мнение по тези въпроси е, че Вие често действате от лични, користни подбуди. Възможно е да греша. Дори не съм сигурен дали вярвам, че действително сте успели да осъдите когото и да било за вярното твърдение, че баща Ви е бил председател на състав от позорния „народен“ съд. Приемете моите извинения и за това, че отказвам да Ви вярвам.
Извинявам се, че не само не споделям схващанията Ви за ролята на о’Бозе почившия български Цар Борис III Обединител (вечна му памет!) в съдбата на спасените български евреи, но и имам изключително лошо мнение за тези Ваши схващания. Извинявам се, но разбирането ми по тази тема няма да се промени и съм длъжен да кажа, че намирам охулването на един от спасителите на българските евреи за позорно, криптокомунистическо и отвращаващо, ако не и за направо подсъдно. Извинете ме, но определено предпочитам да вярвам на почитаемия г-н Самуел Ардити (когото Вие не смеете да обиждате), а не на Вас по тази, пък и по много други теми. Вече без никакво извинение, смятам, че нито Вие, нито който и да било от днес живите няма моралното право да говори за покойния ни монарх другояче, освен с дълбока почит и признателност, защото той беше мъченик за една истинска България и умря, включително защото участва в едно хуманно и спасително дело, което Вие си позволявате да отричате по неведоми за мен подбуди.
Ако това мое извинение не Ви е било достатъчно, госпожо Коен, готов съм да добавя още много неща към него. Само кажете.
С извинение,
Манол Глишев, виноват
София, 4 март 2020