Едно от малкото полезни неща в това Народно събрание бе формирането на комисия за разследването на дейността на Джордж и Александър Сорос. Това са едни от най-зловещите фигури, както в международен план, така и по отношение на нашата родина. Ясно е, че парламентът никога нямаше да посмее дори да говори за тях, ако Тръмп не беше открил фронта срещу Сорос. В крайна сметка, в САЩ се готви мегадело срещу „филантропа“, което като нищо ще завърши с вкарването му в черния списък на спонсори на тероризма. В България обаче, ГЕРБ искат да закрият „анти-Сорос“ комисията, разкривайки ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ, че са национални предатели.
Когато това се случи, ще бъде интересно да наблюдаваме гърченето на Борисов и псевдо-консерваторите от ГЕРБ, които хем не искат да ядосат чичко Сорос, който очевидно е развързал тежко кесията, хем няма да смеят да застанат срещу САЩ. Но такава е тежката съдба на робите и васалите.
Проблемът е, че действително мрежите на Сорос са проникнали на всички нива в българското общество и държава. Имате ли представа, че у нас съдиите, прокурорите и дори полицията минават на „обучения“, разбирай индоктринация, през соросовите НПО мрежи? Характерът на тези мероприятия е най-различен – от работа с различни маргинални социални групи и малцинства, през „противодействие на дискриминацията, расизма и хомофобията“ до „борба с домашното насилие“ и „закрила на децата“ (соросоиди да говорят за закрила на децата е като зоофили да кажат, че обичат животните).
Някога си мислех, че влиянието на Сорос е основно в медиите и културния сектор. И там действително има огромен проблем. Но още по-притеснително е, че фактически структурите и органите на държавността, включително правосъдието и силовите ведомства, попадат все повече под контрола на Сорос. Често го повтарям като пример, защото за мен поне, е меко казано плашещо – оказва се, че „Държавна агенция за закрила на детето“ и „Дирекция социално подпомагане“ са хронично и тежко недофинансирани, окастрени откъм възможности. Повечето им функции са поети от неправителствени организации, почти изключително финансирани от Сорос и неговите мрежи. Тези хора буквално определят живота и съдбата на хиляди български деца. Те ИЗЗЕМВАТ деца от семействата им под един или друг уж благовиден предлог. Фактически Истанбулската конвенция и „Стратегията за детето“ са прокарани в България, но без да се казват така.
По-горе споменах и медиите, както и културата. Днес в българската образователна система, точно както и в правосъдието и социалния сектор, кадруват отново соросови фондации и неправителствени организации, които обучават учители, директори, инспектори, психолози…. На какво ги обучават? На някакви чужди на българския народ „ценности“, а по същество на прикрита българофобия, мизантропия и криворазбрана толерантност, превърнала се в тоталитарен фашизъм.
Ако един ден се събудите в „държава“, в която, подобно на страни като Англия, полицията ви арестува за публикации във Фейсбук, в училище децата ви учат за „безопасен хомо секс“ или смяна на пола, а по улиците ви се разхождат представители на организации като „Ислямска държава“, „Ал Кайда“, „Боко Харам“ и т.н., това ще е точно, защото от 90-те години насам, у нас навсякъде кадрува и „възпитава“ Сорос.
А виновниците ще са именно политически сили като ГЕРБ, които вместо да вземат пример от Тръмп, Орбан или Фицо, продадоха държавата ни на международния разбойник Сорос. На човек, комуто в САЩ ще предявят обвинения за СПОНСОРИРАНЕ НА ТЕРОРИЗЪМ!!!
Идеологията на Сорос не е някаква тайна – крайноляв троцкизъм, ляво-либерален радикализъм, неолиберализъм – както искате го наречете. Това е една синкретична смес от всичко най-вредно за нормалните общества, което ги превръща в болни и слаби общества: джендъризъм, зелен радикализъм, мултикултурализъм, цензура и автоцензура, „позитивна дискриминация“ (т.е. дискриминация срещу белите, християните, средната класа, мъжете, хетеросексуалните и т.н.), феминизация на мъжете и маскулинизация на жените, християнофобия, сриване и отричане на всякакви авторитети и йерархии в живота, толериране и насърчаване на наркоманията…
Тези неправителствени мрежи не решават проблеми, те ги създават. И за да тече обилно финансиране, включително и от джобовете на данъкоплатците, непрекъснато помпат какви ли не измислени и изкривени статистики и създават проблеми там, където такива няма. Но истината е, че това са паралелни структури, които изземват функциите на държавата и се подчиняват на едно семейство – това на Сорос, което пък вероятно се подчинява на други, по-големи международни фактори. От Грузия през Унгария и до САЩ, дейността на Сорос е обект на разследване и опити за ограничаване. Дори в Израел Сорос е нежелана личност, въпреки че е от еврейски произход.
Лакмусът за това дали България ще оцелее през идните години, ще бъде дали държавата и обществото ни ще могат да превъзмогнат, победят и ограничат соросоидното влияние у нас. Една крепост, колкото и мощни отбранителни съоръжения да има, ще падне, ако защитниците й са разложени и подкопани отвътре. Да не позволяваме това да се случи с България! Към депутатите още веднъж: българският народ и историята няма да ви простят, ако не се възползвате от историческия шанс (Тръмп) да освободите родината от соросоидното робство, наложено над държавата, медиите, културата и правосъдието!
“НАРОДНА СИЛА” 