АКО ВАШИЯТ БОГ СЕ СТРАХУВА ОТ ЖЕНИ, КОИТО ПОКАЗВАТ КОСА, ТОЙ МРАЗИ СВОЕТО ТВОРЕНИЕ И ВАШИЯТ БОГ Е МОЯТ ДЯВОЛ.
ОТ УСТАТА НА КОНЯ: ПРЕЖИВЯХ ТОВА!
Не изричам теория, а твърдя по спомен. Преживях това. Бях една от тях. Не гадая. Не теоретизирам. Не се застъпвам за жените от разстояние, като се придържам към Запада. Аз съм бивша мюсюлманка, която е живяла под това робство. Израснах с убеждението, че полът ми е грешка. Мозъкът ми беше промит, че съм по-низш пол.
Вярвах, че Бог предпочита мъжете и толерира жените. Вярвах, че подчинението е оцеляване, а мълчанието е безопасност. Вярвах, че мъжкият гняв е свещен, а женското съществуване е обидно. Вярвах, че красотата е опасна, желанието е грях, а тялото ми е проклятие, което никога не съм искала да нося.
При тази система не се научих на вяра – научих се на страх. Ислямът не ме научи на преданост – научи ме на изчезване. Завесата не беше символ – тя беше присъда. Правилата не бяха културни – те бяха териториални. Честта не беше морал – тя беше собственост.
Когато ти казват, че стойността ти е наполовина на тази на мъжа в съда,
ти интернализираш чувството за малоценност като теология. Когато гледаш момичета, омъжени преди пубертета, научаваш, че женствеността е престъпление без съдебен процес.
Когато виждаш жертви на изнасилване, хвърлени в затвора за прелюбодеяние,
научаваш, че системата никога не е имала за цел да те защитава. Когато чуеш, че мъж може да се разведе с теб с три думи, разбираш, че никога не си била партньор – само собственост. И когато осъзнаеш, че на момичетата е отказано образование, защото образованите жени са по-трудни за контролиране,
се събуждаш за истината: невежеството не е свято – невежеството е стратегическо.
Избягах не защото мразех Бог, а защото исках да срещна истинския. И когато Исус дойде за мен, Той не поиска мълчанието ми – Той поиска моето възкресение. Той ми върна гласа ми. Той ми върна пола ми. Той ми върна достойнството. Той ми върна живота.
Свободата не беше бунт. Свободата беше откровение. Откровението беше освобождение. А освобождението е най-опасното деяние, което една жена може да извърши под тирания.
НАИМЕНУВАНЕ НА СИСТЕМАТА, КОЯТО МЕ ОФОРМИ
Има държави с мюсюлманско мнозинство, където жертвите на изнасилване са в затвора. Вярвах в тази логика, докато растях. Има държави с мюсюлманско мнозинство, където момичетата се продават като булки. Видях тези момичета. Някои бяха мои съученички. Някои бяха мои съседи. Някои изчезнаха и никога не се върнаха. Има държави с мюсюлманско мнозинство, където дъщерите са убивани заради честта и държавата свива рамене, защото мъжката ярост се третира като божествено право.
Има държави с мюсюлманско мнозинство, където моралната полиция бие жени
за нарушаване на това, което мъжете наричат „скромност“. Живях под този страх. Живях в тази тишина. Живях под тази теология. И вярвах, че това е Бог.
Но Бог не е авторът на клетките. Бог не е архитектът на заличаването. Бог не е гласът зад настойничеството, забулването и затвора. Тиранията се крие зад религията, защото религията е последното място, където хората ще потърсят потисничество.
РАЗКРИТИЯ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ЧРЕЗ МОЕТО СОБСТВЕНО ТЯЛО
Потисничеството не просто те контролира – то те колонизира. То се премества в мозъка ти, обновява нервната ти система и изгражда страх там, където би трябвало да живее идентичността.
Не бях просто потискана външно – станах потисната вътрешно. Контролирах собствените си мисли. Цензурирах собствените си мечти. Извиних се, че съществувам. Самата аз изчезнах.
И когато Исус ме възкреси, първото чудо не беше духовно – то беше психологическо. Свободата пренастрои мозъка ми. Видимостта ме запозна отново със самата мен. Достойнството сглоби отново душата ми.
Ето защо освобождението за жените при ислямските режими не е политическо – то е неврологично, духовно и генерационно. Нищо от това, което току-що написах, не атакува мюсюлманите като хора. То атакува ислямския патриархат, ислямските правни системи, ислямските културни практики, законите за настойничество, системите за чест и режимите, използващи Шариата като оръжие — защото това са клетките, от които аз избягах.
ДНЕС ЗАСТАВАМ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МЮСЮЛМАНСКИТЕ ЖЕНИ
Говоря от името на онези, които не могат да говорят сами за себе си.
СТИХОВЕ ЗА СВОБОДАТА
„За свобода, Христос ни освободи.“ — Галатяни 5:1
„И така, Бог създаде човека по Свой образ…“ — Битие 1:27
„Духът Господен… за да освободи угнетените.“ — Лука 4:18
„Където е Духът Господен, там е свобода.“ — 2 Коринтяни 3:17