Напушва ме горчив смях. Децата не носели вина заради родителите си, това чета във форумите, написано от ръчичките на предани съпартийци на Радан Кънев/Рада Дълбоката. Не трябвало разни лоши хора да нараняват нежната душа на неговия или нейния – в зависимост от моментния пол на Радан/Рада – отрок.
Горчивият ми смях има следното основание. Обикновено когато се пишат подобни дълбокомислени заключения – винаги става дума за деца на комунисти, а сега – поради факта, че страната ни се управлява вече от внуците им – благата вест се разпростира и над третото поколение на болшевишките престъпници.
Това златно правило нито днес, нито в миналото се отнасяше за „враговете на народа“ и техните потомци. Ние трябваше да плащаме прескъпо за политическите убеждения на родителите си. Това имаше значение както за оценките ни в училище, така и за учебните заведения, в които кандидатствахме и после учехме. Все трудни места, където обикновено „децата на народа“ не можеха да се справят. Не само поради мързел, а и поради унаследената тъпота на предците си.
Защото не е вече тайна за никого – по света най-тъпите и най-мързеливите копелдаци ставаха комунисти. А ако умни хора биваха заслепявани и се увличаха за кратко от тази идея, те много скоро разбираха нейната несъстоятелност и се дистанцираха от нея. Вижте за целта състава на Демократическата партия в САЩ и полезните идиоти, които я обитават – като маймуни кафез. Такива, че и още по-прости бяха комунистите в България. И ако е имало изключения, те са съществували само с една цел – да потвърждават правилото.
За нас нямаше защита, нито съществуваха ползи, които да наследим. Имаше само клевети, заплахи, изнудвания, натикване в ъгъла, натриване на носа. Нас по правило не ни харесваха. Освен това рано ни въвличаха в мита за Сизиф – за всяко постижение трябваше да полагаме двойно повече усилия от богоизбраните, правоверни послушници и привилегировани продажници.
Ще кажете – това е минало. Така беше през социализма, сега трябва да е друго.
И защо тогава не е?! Защо в управлението на страната не виждам хора като себе си!? Защо подобните на мен са или мъртви, или прогонени и приживе погребани?!
Това не го пиша, за да се оплаквам, моят живот е добър – а и да не беше добър, той вече постепенно клони към края си. Моето поколение започва бавно, но сигурно да отпътува в небитието. С добро или с лошо, но май повече с лошо, защото се оказа калпаво, продажно, лъжливо, конюнктурно, предателско и духовно тъпо образувание. Оцеляхме някакси, но защо ли!?
Имам за последно един въпрос.
Ако потомците на болшевиките не трябва да плащат за греховете и престъпленията на бащите и дедите си, то трябва ли да се ползват от привилегиите, които носят тези престъпления? Защото кармичният закон изисква от хора, които не поемат вината на предците си, да не ползват и привилегиите, идващи от служенето на господарите на деня. Иначе Вселената се сърди. Разбалансира се. Или не се вслушва в благите вести и си прави каквото си знае. С една дума – излиза извън човешкия контрол.
А истината е, че тя всъщност не зависи от никакъв контрол. Всички световни религии под една или друга форма говорят за Закона. Един-единствен Закон, който поддържа света в равновесие.
Когато го заобиколим.. но не, той не може да бъде заобиколен. Законът не позволява това. И е неподвластен на човешките страсти, желания и усилия. Той е вън от нас и независим от нас, защото е записан вътре в нас. Надълбоко. Не можем да го нарушим,, без да се саморазрушим.
Та да се върнем на сина на Радан/Рада Ако той ползва привилегиите на бащиното си продажничество, значи е като отворена врата и за противниците на баща си. И през тази широко зееща врата няма да влязат само херувими и други носители на благи вести, а и въоръжени с меч врагове.
Не си играя на предсказания, но познавам добре Закона и неговите принципи. И докато има същества, които се къпят в привилегии, осигурени от мизерния и угоднически живот на предшествениците си, след тях ще пълзят неотстъпно и силите на провидението и наказанието. С една дума – наследникът на конформиста Радан ще трябва да понесе кармата си като всеки от нас.
Ето, затова умните родители не правят неща, с които да оставят неплатени сметки. Сметки, които децата им трябва да поемат след време. А ако все пак сгрешат – изкупват сами вината си и не я предават нататък по веригата.
Иначе е смешно, че синът на Радан трябва да плаща сега за подобна глупост, като притежанието на грам слаб наркотик, който при това е признат за лечебно средство в половината свят. Но кармата не е логик – тя може да ни накаже с най-тежки последици за нещо наистина невинно. Защото една капка понякога прелива чашата на търпението й, а, при греховете на такъв баща, всеки грам канабис може да се окаже тази капка.
Има ли утешителна награда в случая!? Да, има. Синът на Радан или ще излезе по-силен и по-умен от тази битка, или все така ще се проваля във всяко следващо начинание. Това зависи вече само от собствената му карма и доколко тя е натоварена.
Аз не я познавам и не знам какво ще се случи. Но с интерес ще следя спектакъла, защото това няма да е нито първият, нито последният провал на син, чийто баща е нарушил чувството за равновесие и хармония на Вселената.
Знам, че тези разсъждения никак не се съвместяват с подобен мизерен случай. Каква общо има синът на един некадърен политик с вечните закони!? Там е работата, че има, всяко материално нещо е квантово заплетено с всички останали неща. И изобщо нямам предвид само Радан и нескопосния му отрок. А става дума за това защо цялата колода се срутва понякога, като извадим от нея една-единствена карта?
Ето, затова!