„Естествен роман“ – Георги Господинов
/Рецензия от непознат автор, написана под псевдонима „Змей“/
Първо държа да отбележа, че живеех с илюзията, че „Естествен роман“ наистина е роман.
Не ме разбирайте погрешно, но очаквах нещо, носещо името „роман“, да е роман, а не 150 страници къси разкази.
Получавайки книгата, наивната ми заблуда умря в зародиш.
И макар да имах проблем с романността, нямах проблем с естествеността. Минимум заради лайната и бременността от друг мъж.
А и когато най-често срещаната тема е срането, по-естествено от това „мушкато“ му кажи!
Нещо, което не мога да разбера, е обсесията на Георги Господинов от домашните мухи и апокалипсиса и искрено съжалявам, че мога да обобщя книгата до много личен и откровен разговор за сране и любов.
А иначе „Естествен роман“ се случва ей така, между другото, като живота – между едно раждане и една смърт. В него Георги Господинов е натрупал интимни моменти като за няколко книги, а читателят е личният му душеприказчик.
„Естествен роман“ е разговор с читателя, дневник на ежедневни предизвикателства и блъскащи се в главата ви мисли. Той е като раздумката с приятели след тежък ден.
Той е доказателството, че за съкрушености се пише по-лесно, отколкото за щастия.
А истината е, че „Естествен роман“ дори не е тъжен. По-скоро носталгичен. Извезан от 150 страници липсващо щастие.
Мнението ми за „Естествен роман“ остава противоречиво, но искрено вярвам, че всеки може да намери нещо за себе си в него. И макар да не случих на сюжета, който търсих, намерих 47 малки сюжета с едно запомнящо се ударно начало. И може би това е най-ценното.
За едно нещо Георги Господинов обаче е категорично прав:
Трябва да се говори само с алегории.
П.п. Като гледам кориците на чуждите издания на романа, си мисля, че издателите са се чудели какво точно държат в ръцете си, а „Жанет45“ са се справили прекрасно с оформлението й.
И тъй като не смятам мнението си за меродавно, можете да погледнете ТУК.
–––––––––––––
Прекопирах този текст, защото дълбоката държава, на която все още служи и търсачката „Гугъл“, потапя дълбоко всички критики срещу Господинов и ги прави неоткриваеми. Усилието да ги намериш е наистина сизифовско и трае часове. То и без това не са много смелчаците, които казват истината, нека ги опазим.