Тази сутрин се размислих за времето на социализма, когато бяхме разделени с връстниците си, чиито бащи обитаваха върховете на Третия интернационал. Те се ползваха с неизброими привилегии – да работят чиста и отговорна работа с ясни перспективи за служебна кариера, да пътуват в западни държави, да учат каквото пожелаят. Това беше дразнещо, но някакси се бяхме примирили, че служенето на „равенството и братството“ създава неравенство и небратство.
После дойде Десети, ние бяхме на по 30-35 години и още с гъвкави психики. Приехме в обятията си блудните души на привилегированите си връстници от добри комунистически семейства. Решихме, че новите свободни и демократични времена най-после ще ни направят равни и единни.
Каква самоизмама, а?!
Новото време ни раздели още повече. Защото те бяха наследили правилния ген от бащите и майките си и той им шепнеше в ушето как да си продадат отново задниците с успех. Нашите родители го загубиха този ген по концлагерите на Белене, Скравена или Ловеч и не можаха да ни го предадат. А може и да не са го имали, еволюцията не винаги е справедлива!
Днес всички знаете как стоят нещата, но нека пак да повторим. Те до един са инфилтрирани по високите места на университетите, НПО-тата, на Запад кукловодите им се преструват на поласкани да публикуват посредствеността им в изтъкнати левичарски издания, награди и пари валят като златен данайски дъжд над главите им, издоявайки овцете в западноевропейските и американските овчарници. Иванкръстевчетата стигнаха в цинизма си дотам, че да благодарят на родителите си, задето са продали съвестта си на Коминтерна и са им спестили страданията по концлагерите, затворите и превъзпитателните колонии, осигурявайки им така привилегирован и с нищо незаслужен сладък живот.
Посещавам понякога стените им във Фейса. Те до един са с Обама, Байдън и Камала. До един обслужват анално и орално Дълбоката държава и Демократическата партия на САЩ. До един са привърженици на неолиберални партии с по пет члена вътре, и всичките те в ръководството на партията. До един са стипендианти на Фулбрайт, Аденауер и други злачни фондации. До един са защитници на педерасто-лесбийското многополство и веят шестцветни знамена по профилите си. До един са славоукраинци и новопокръстени русофоби. До един неистово мразят Тръмп, ама не защото им отне грантовете, оооо, не! и открито мечтаят да бъде отстрелян в най-скоро време. По възможност още утре.
За да продължи докрай долче витата. Хем им го обещаха, хем им се полага. Те защо ходиха толкова време без гащи и със забити отзад знамена?! Защо броиха денонощно полове и танцуваха буйни езически танци около вечното дърво на джендъра?!
Някои от тях плачат сърцераздирателно, като товарищ Евгений Дай-нов-грант например, други героично стискат юмрук и мълвят с напукани от пролетарско страдание устни: „Ние ще победим, ротфронт, другари!“ Трети денонощно храчат по САЩ, пеят на три гласа „Развод ми дай, развод ми дай!“, като някакви си там обладани от демони монахини, и призовават възбунените роби да оцветят с любимата им червена боичка американското посолство. Руското вече го оцветиха, но им остана матрял за още няколко посолства, няма да го оставят да се спече, я! Пък е и справедливо – с боите, закупени с техните грантове – по техните глави.
Евгений Дай-нов-грант, познат досега с ремсовия псевдоним Крокодила Гена от Миндя, е сред най-изявените активисти на розовия комсомол. Той страстно и открито мечтае да изяде Тръмп под формата на смядовска луканка, както съпартийците му изядоха паметника на Съветската армия. Треторазрядният иконописец Чавка Гюзелев, кръстен явно на любимия татьов отряд „Чавдар“, отива още по-нататък в пролетарския си гняв и жужи като оса, обладана от опасния чар на буквата „Z“: рашиZтка пропаганда, путинопитеZите, рядко гнъZZен руZки чорап, иZZроди, zzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzz, zzzzzzzzzzzzzzzzzzz, zzzzzzzzzzzzzzzzzzzz. С някои говорни дефекти дори логопедите на Интернационала явно не могат да се справят!
Останалите мрънкат, проплакват насън и пак засмукват биберона залъгалка. От навика да бозаеш не се отвиква лесно, дори ако от цицката вече не текат грантове, а само обикновен въздух.
Да излезем на пръсти от стаята им, за да не ги събудим – като са гладни, поне да не са и недоспали!