ИЛИ КАК ГОСПОД СЕ ЯВИ НА ПАПАТА
Охранено червендалесто лице с профил на заклет угодник. Костюм на погребален агент от малко сицилианско селце, което отдавна вече го няма на картата. Наклонил се е като кокиче под сняг. Ама не бил целувал ръката, само пръстена навярно. В Сицилия е така, целува се пръстенът. Може полезният навик да е долазил вече и до Рим, колко му е.
Отсреща е той, папата, който служеше във Ватикана, сякаш тя е малък Рияд. Подозираха го в прикриване на отци педофили, във връзки с масонство, което се опитва да унищожи католическата църква и християнството, в йезуитство и слугуване на Клаус Шваб, в пропагандиране на джендър перверзиите и ислямизацията на Европа. Все тежки провинения, за които той вече отговаря пред съда на небето. Но всичко това не попречи на целуването на пръстена му – разбира се, взето като метафора на преклонението пред една съмнителна духовна фигура, узурпирала Светия престол във Ватикана – по думите на един архиепископ и милиони обикновени граждани, отровени от ЛГБТ пропагандата до състояние, близко до клиничната смърт.
В този частен български случай не става обаче въпрос за папата, а за един пигмей, достигнал с пълзене до някои средни земни височини. Като охлюва, да не казвам пак чий герой е.
Той не се интересува от папата, а само от възможността да му пробута поредното си романче. Отново преведено – този път на италиански – с парите на българския данъкоплатец навярно. Наскоро една огромна сума пари беше дадена пак на него и на Теодора Димова, която си спечели така прозвището Гергинка Господинова. За преводи по света и у нас.
Бай Ганьо никога не пропуска келепира.
Георги Господ/Ед/инов, известен по-късно като Гошко Букъра или още Маг Гога, на аудиенция при папа Франциск. Алилуя, най-после и светият отец в Рим доживя да види Господ! Даже му надписаха и книжка, която по онова време още не е Библия, но е на път да бъде провъзгласена за такава. Само въпрос на време е да получи и джендър Букъра и да бъде обявена за роман на всички педали от всички времена и епохи.
Господ се е снимал, за да трупа веществени доказателства за поредния връх, достигнат с упорито пълзене. Както вече казах, на него изобщо не му е до папата, който в света на болезнения егоАман има само този единствен смисъл за съществуването си: да се ръкува и снима с ЕДИН Господ/Ед/инов. Нещо като малка тренировка, преди да се срещне с другия Господ.
И така, след като папата изпълни единственото си предназначение, за което беше пратен в този свят – вече му бе позволено да се оттегли от земната аудиенция. Разбира се, снимката с него веднага беше извадена от ръкава на Маг Гога и от нея като нектар беше изсмукан последният възможен дивидент. Последваха поредните възторжени изблейвания от овчарника: „Прекрасно! Отлично! Велико! Героям слава! Красиво написано! Честито! Слава Украини! Ах! Ох! Ех! Ух! Въх!“
Това подпомогна осъзнаването на някои дотогава твърде заблудени хорица от отсрещния бряг на реката Стикс, които още не бяха се потрудили достатъчно, за да придобият монетата, наречена за лодкаря Харон. Тези нещастници внезапно придобиха тайно знание, което не е предназначено да се узнава от простосмъртни.
Едва тогава те разбраха защо съществува наградата „Стрега“ в Рим /тя била наречена на магически ликьор със същото име, клюкарства по този повод Уикито/. В началото тази награда със сигурност се е давала за владеене на словесната магия, но впоследствие е преминала отново във властта на участниците във вещерските сборища. Ала в България овчарникът и до днес е твърдо убеден, че тя е създадена, само за да я спечели Маг Гога с романа си „Оргазмоубежище“. Наравно с „Името на розата“ и „Гепардът“. /Какво всемирно падение, а?!/
Ако се разровим по-надълбоко в библейските текстове, описващи дотогавашното битие на Господ, ще се убедим, че и Българската Академия на Науките – БАН – също е създадена, единствено за да даде титла и да славослови Него. Щом боговете могат да се явяват в човешки тела, защо да не се явят и в чупливата, позастаряваща вече плът на един Маг, който с триковете си очарова овчарниците?! Нима обитателите на заградени от всички страни оргазмоубежища да нямат право на богоявления!?
Наградата „Южна пролет“ също май е създадена за Господ. Наградата на несъществуващото и никога не съществувало Сдружение на българските писатели тоже. Специалната награда на конкурса „Развитие„. 666-те последвали издания на „Клозетен роман“ и същият брой преводи, щедро платени от стадото. Макар и овцете отдавна да са заклани, овчите духове навярно с умиление си спомнят как Господ ги е доил приживе.
Следва задружното блеене на овчарниците от Глобалното село. Le Nouvel Observateur определя романа като „оригинален и забавен“. Le Courrier, Женева го нарича „машина за истории“, а според Livres Hebdo книгата е „едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана“. Но преди всичко ПОШЛА. Ню Йоркър предлага да я включат като част от Стария завет, а списание Таймс – направо да я сложат на мястото на Новия. И наистина, защо да занимаваме горките агнета със страданията на един разпнат на кръст лузър, като можем да им предложим историята на един преуспял Господ? Те и без това имат съвсем кратък живот до Гергьовден, когато екипът на Господинов ги коли и оставя тяхната тлъстина обилно да се стича по брадичката му, защо да ги натъжаваме излишно?!
Призля ли ви вече!? Не бързайте да припадате, защото това е само началото. Франкфуртер алгемайне цайтунг (FAZ) определя клозетния роман като „малък изискан шедьовър“. Но пропуска да добави „на глупостта“. Следващият сборник с разкази е преведен на суахили, хауса, игбо, йоруба, берберски, оромо, амхарски и още 659 африкански езика. Така божието слово достига до всеки африкански клозет и до всяка бамбукова колиба.
Заради следващия роман „Физика на тъгата“, докарал всемирна тъга не само на физиката, но и на агрономството, бръмбарологията и на цялата съвкупна зоология, един пишманкритик слиза от тучните поляни на борческа Берковица, захвърля ямурлука и тоягата си по склоновете й и си плюнчи химическия молив, за да измъдри следните библейски слова: „Георги Господинов пише световен роман, който е и български“. Даже и български! О, боже мой! Нима!? Нали!? Наистина ли!? Ама верно ли!? Ма така ли е всъщност!?
Този пишманкритик е известен с писането на многобройни откровени глупости, но тук просто е надминал себе си. Господ явно е осенил със сиянието си не само него, но и цялата ни потънала в енергиен мрак родина, без да лишава от светлината си света.
Книгата печели наградата „Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“. Още една специално учредена за Него награда навярно.
И тук с гръм и мълнии излиза на сцената като deus ex machina небезизвестната Анджела Родел. Господ я скрива в горния джоб на траурния си костюм и оттогава я показва, само когато тя преведе поредния му роман. През останалото време американката тропа в джоба му ръченици, точи баници и завежда в свободното си от еретични танци време оргазмите на овчарника. Защото свети Георги иска много месо по Гергьовден и плътта на щастливо обречените трябва да е готова за жертвоприношението дотогава.
Калейдоскопът оттук нататък се завърта с бясна скорост. Швейцария награждава твореца ни с близо 50 000 евро. Така, да си ги харчи, и щото пак е написал нещо си там. Някаква поредна литературна мистификация, излязла изпод изкусната ръка на Мага.
Награда „Аполон Токсофорос“, Почетен гражданин на Ямбол и почетен селянин на Окоп, Почетен гражданин на София, орден „Св. св Кирил, Методий и компания“ и прочие. Така постепенно идва време да се промъкне между редовете и джендър Букъра, но за това писахме вече достатъчно. Засега около 15 награди, но това е наистина само началото.
А какво следва? Ще научим новините от Фейсбук. Когато не е зает с писане на поредния си световен бестселър, или с получаването на поредната тлъста пачка пари, Единия Господ клечи в социалната мрежа и денонощно осведомява стадото си къде е споменат в молитва или псувня.
Преди няколко милиарда години Господ създаде планетата Земя, за да има по какво да ходи, докато овцете му го венцехвалят. Подозирам вече, че и вселената съществува със същата цел.
……………………………….
П.П.: Уви, знанията ми по психиатрия са твърде оскъдни, затова сътворих думата „ЕгоАман“ /съкратено да се чете аман от егомани!/“. Предполагам, че специалистите биха намерили къде по-точно диагноза за този случай.
Доктор Михайлов и колеги, имате думата!