Не мога да повярвам, че всичко това ни се случи. Че трябваше да броим десетки несъществуващи полове, за да могат хранениците на Дълбоката държава да лапат грантове в продължение на три десетилетия, та и отгоре. Че перверзията и посредствеността ще превземат площадите, литературата, политиката, книгоиздаването ни. Че социалните мрежи от място за диалог ще се превърнат в сцена на извратена графомания, в средства за лъскане на болно его и себеоблажителни поклони, в място на кървави батални битки на кенсъл културата срещу истината.
Сигурно и бащите ни не са вярвали, че криминални елементи ще нахлуят след Девети септември под знака на петолъчката и ще изхвърлят собствениците от имотите им, убивайки законните притежатели и изселвайки семействата им от родните градове. Че момичетата ще бъдат арестувани по улиците и пращани в концлагерите за „неморалното“ своеволие полите им да са един сантиметър над коляното и че там ще бъдат групово изнасилвани от циганите и надзирателите си. Че елитът ни ще бъде разстрелян, а наследниците на убийците ще крещят и до днес по интернет, че това е било връх на справедливостта.
Ние си мислим, че подобно нещо е невъзможно, защото сами не бихме го сторили. Но други могат, защото са зверове. Човекоподобната форма не ни прави човеци, тя е първото, но не достатъчно условие за човекоставане. Не всички религии ни придават и човекоформа, има такива като исляма, които ни правят животни, обещавайки да ни превърнат в богове чрез упражняване на мизантропията.
Православието не е сред тях, то е запазило в себе си чертите на ранното християнство с идеята за бога-жертва. Но мнозина и днес виждат в него главна опасност за цивилизацията. Защото то се изповядва и в Русия, а това не изнася на Дълбоката държава и нейните кукловоди, окопали се днес в Лондон и Брюксел, в Берлин и Париж.
Много гняв събира тези дни изказването на писателката Теодора Димова по БНТ, че в часовете по вероучение, които предстои да бъдат въведени в българските училища, ще се води проруска пропаганда и така ще се подкрепи войната. Срещу нея се надигна цялото православно и русофилско воинство. Посипаха се обиди, цинизъм, довчерашните потърпевши на кенсъл културата показаха нагледно, че сами добре са усвоили нейните уроци.
В Нигерия на разпети петък бяха убити от мюсюлмани 56 християни. Това е засега последното масово убийство на друговерци от дивите орди на Мохамед. Едно от стотиците хиляди.
Тук ще цитирам Дахер Фарид Дахер, който дава някои цифри за разпространението на ислямската зараза в България:
„Ще ви дам няколко интересни факта. В България има 2,000 джамии за 640,000 мюсюлмани, което прави средно джамия на 320 мюсюлмани. Дори в родината на исляма – С. Арабия, не е такъв коефициентът. Там има 94,000 джамии (включително и съвсем малки такива), което прави средно джамия на 340 мюсюлмани. В най-многолюдната мюсюлманска страна, Индонезия, има цели 800 000 джамии, обаче за близо 280 млн. мюсюлмани, което е джамия на 350 човека. В съседна Турция има 82 693 джамии за 85 млн мюсюлмани, т.е. джамия за всеки 1027. Във Франция има 2200 джамии за 6-9 млн мюсюлмани, или джамия на всеки 3200.
Ние сме с най-висок процент джамии на глава, което само показва, че толерантността е налице. Проблемът е, че много голяма част от джамиите са построени с външно финансиране. Предимно от не особено демократични в момента режими от Катар, Турция и С. Арабия. Дори беше пуснат филм на катарската Ал-Джазира от турска журналистка, в който България бе представена като изкуствена страна, руски проект, в който е извършен геноцид срещу „местните мюсюлмани“.“
Всичко това изглежда не притеснява Теодора Димова. Защо ли!? Ами защото тя и подобните й българяни /чух думата от доц. Валентин Вацев/ обитават една изкуствена страна, руски проект.
Това е тяхната България и тя няма нищо общо с тази на останалите българи.
Теодора Димова е най-облагодетелстваната българска авторка след Георги Господинов. Не знам доколко е талантлива като писателка, но от паролите, които изстреля в това интервю, си правя заключението, че не е от групата на особено талантливите. Само посредствен човек може да ръси подобни жалки неолиберални пароли. Тя не мръдна нито крачка встрани от клишетата на мейнстрийма. И не съм срещнала досега нейно интервю, в което да го е направила.
Димова открито завежда отдел „пропаганда“ на английската Дълбока Държава, смятайки това за правилно, защото е добре платено. Такива са новите критерии за истинност – плащат ли ти за нещо, значи си на прав път.
От Анастасия Гешева научаваме, че „Теодора Димова, гравитираща около „Портал Култура“ и фондация „Комунитас„, и двете захранвани с американски пари досега, е ярък пример на отмиращата епоха на безсъзнанието на нацията.“
Журналистката Зоя Деянова от своя страна ни предоставя следната информация за нея: „Теодора Димова, самонабедилата се по наследственост писателка, тая същата, която се притеснява, че изучаването в училище на религии ще бъде руска пропаганда, е само биологична дъщеря на Димитър Димов. Тя е дете от втория му брак с по-млада жена, и когато той умира, Теодорка е малка – той не я е възпитавал, не е оформял нейния светоглед. Не зная каква би била, ако той не е починал в невръстната й възраст, но й е оставил един много добър живот в социализма в баш номенклатурната жилищна сграда /някой някъде беше добавил, че апартаментът бил 250 кв.м.!!!! б.м./ в началото на улица „Оборище“ до самата Народна библиотека. По мое наблюдение, не й личи, че е живяла до светилницата – Народната библиотека, а е оформена като човек от снобизма на майка си и приятелите – номенклатурните копелдаци от улица „Оборище“. Тя не познава живота нито преди Десети ноември, нито след това. Расла е в аквариум от привилегии.“
Не мога да проверя дали това е вярно, но ако е, нещата идват по местата си. Димов наистина не е успял да отгледа и оформи духовно своята втора дъщеря, но жълтите павета явно са успели. Днес целият ни жълтопаветен планктон страстно мрази руския народ и обича до сълзи украинския, целува немитата ръчица на Лондон и Брюксел, отрича изцяло тръмповата Америка, но е в носталгичен колапс по времената на Байдън или Обама. Героично брани гейпарадите и 666-те пола, агитира за третополови тоалетни, опипва се на тъмно нощем с исляма, но денем се преструва, че не го забелязва – а подобно поведение по правило се възнаграждава щедро от глобалистките кукловоди.
И успехът не закъснява. Димова е във всички списъци на публикувани, издавани, награждавани, цитирани и превеждани автори. Нещо като женски вариант на Господинов, до каквато титла страстно се домогват и наследници или снахи на червените кланове, като Милена Фучеджиева и Мирела Иванова, но все по-неуспешно напоследък. Димова ги бие засега с няколко обиколки и диша тежко в тила на фаворита и певеца на клозетите от Ямбол.
Аз съм последният човек на планетата, който би утежнил живота й, особено в тези дни, когато е ругана и канселирана. Не я намирам нито за зла, нито за отблъскваща. Тя просто е човек, вкусил от лесната слава и поддал се на ухажванията й.
Ще продължа да търся поне едно нейно изречение извън мейнстрийма. Макар да знам, че никога няма да го намеря.