Не мога да повярвам, че всичко това ни се случи. Че трябваше да броим десетки несъществуващи полове, за да могат хранениците на Дълбоката държава да лапат грантове в продължение на три десетилетия, та и отгоре. Че перверзията и посредствеността ще превземат площадите, литературата, политиката, книгоиздаването ни. Че социалните мрежи от място за диалог ще се превърнат в сцена на извратена графомания, в средства за лъскане на болно его и себеоблажителни поклони, в място на кървави батални битки на кенсъл културата срещу истината.
Сигурно и бащите ни не са вярвали, че криминални елементи ще нахлуят след Девети септември под знака на петолъчката и ще изхвърлят собствениците от имотите им, убивайки законните притежатели и изселвайки семействата им от родните градове. Че момичетата ще бъдат арестувани по улиците и пращани в концлагерите за „неморалното“ своеволие полите им да са един сантиметър над коляното и че там ще бъдат групово изнасилвани от циганите и надзирателите си. Че елитът ни ще бъде разстрелян, а наследниците на убийците ще крещят и до днес по интернет, че това е било връх на справедливостта.
Ние си мислим, че подобно нещо е невъзможно, защото сами не бихме го сторили. Но други могат, защото са зверове. Човекоподобната форма не ни прави човеци, тя е първото, но не достатъчно условие за човекоставане. Не всички религии ни придават и духовна човекоформа, има такива като исляма, които ни превръщат обратно в животни, обещавайки да ни направят богове чрез системно упражняване на мизантропията.
Православието не е сред тях, то е запазило в себе си чертите на ранното християнство с идеята за бога-жертва. Но мнозина и днес виждат в него главна опасност за цивилизацията. Защото то се изповядва и в Русия, а това не изнася на Дълбоката държава и нейните кукловоди, окопали се в Лондон и Брюксел, в Берлин и Париж.
Много гняв събира тези дни изказването на писателката Теодора Димова по БНТ, с опасението, че в часовете по вероучение, които предстои да бъдат въведени в българските училища, ще се води проруска пропаганда и така ще се подкрепи войната. Срещу Димова се надигна цялото православно и русофилско воинство. Посипаха се обиди, цинизъм, довчерашните потърпевши на кенсъл културата показаха нагледно, че сами добре са усвоили нейните уроци.
В Нигерия на разпети петък бяха убити от мюсюлмани 56 християни. Това е засега последното масово убийство на друговерци от дивите орди на Мохамед. Едно от стотиците хиляди.
Тук ще цитирам Дахер Фарид Дахер, който дава някои цифри за разпространението на ислямската проказа в България:
„Ще ви дам няколко интересни факта. В България има 2,000 джамии за 640,000 мюсюлмани, което прави средно джамия на 320 мюсюлмани. Дори в родината на исляма – С. Арабия, не е такъв коефициентът. Там има 94,000 джамии (включително и съвсем малки такива), което прави средно джамия на 340 мюсюлмани. В най-многолюдната мюсюлманска страна, Индонезия, има цели 800 000 джамии, обаче за близо 280 млн. мюсюлмани, което е джамия на 350 човека. В съседна Турция има 82 693 джамии за 85 млн мюсюлмани, т.е. джамия за всеки 1027. Във Франция има 2200 джамии за 6-9 млн мюсюлмани, или джамия на всеки 3200.
Ние сме с най-висок процент джамии на глава, което само показва, че толерантността е налице. Проблемът е, че много голяма част от джамиите са построени с външно финансиране. Предимно от не особено демократични в момента режими от Катар, Турция и С. Арабия. Дори беше пуснат филм на катарската Ал-Джазира от турска журналистка, в който България бе представена като изкуствена страна, руски проект, в който е извършен геноцид срещу „местните мюсюлмани“.“
Всичко това изглежда не притеснява Теодора Димова. Защо ли!? Ами защото тя и подобните й българяни /чух думата от доц. Валентин Вацев/ обитават една изкуствена страна, руски проект.
Това е тяхната България и тя няма нищо общо с тази на останалите българи.
Теодора Димова е най-облагодетелстваната българска авторка след Георги Господинов. Не знам доколко е талантлива като писателка, но от паролите, които изстреля в това интервю, си правя заключението, че не е от групата на особено талантливите. Само посредствен човек може да ръси подобни жалки неолиберални пароли. Тя не мръдна нито крачка встрани от клишетата на мейнстрийма. И не съм срещнала досега нейно интервю, в което да го е направила.
Димова открито завежда отдел „пропаганда“ на английската Дълбока Държава, смятайки това за правилно, защото е добре платено. Такива са новите критерии за истинност – плащат ли ти за нещо, значи си на прав път.
От Анастасия Гешева научаваме, че „Теодора Димова, гравитираща около „Портал Култура“ и фондация „Комунитас„, и двете захранвани с американски пари досега, е ярък пример на отмиращата епоха на безсъзнанието на нацията.“
Журналистката Зоя Деянова от своя страна ни предоставя следната информация за нея: „Теодора Димова, самонабедилата се по наследственост писателка, тая същата, която се притеснява, че изучаването в училище на религии ще бъде руска пропаганда, е само биологична дъщеря на Димитър Димов. Тя е дете от втория му брак с по-млада жена, и когато той умира, Теодорка е малка – той не я е възпитавал, не е оформял нейния светоглед. Не зная каква би била, ако той не е починал в невръстната й възраст, но й е оставил един много добър живот в социализма в баш номенклатурната жилищна сграда /някой някъде беше добавил, че апартаментът бил 250 кв.м.!!!! б.м./ в началото на улица „Оборище“ до самата Народна библиотека. По мое наблюдение, не й личи, че е живяла до светилницата – Народната библиотека, а е оформена като човек от снобизма на майка си и приятелите – номенклатурните копелдаци от улица „Оборище“. Тя не познава живота нито преди Десети ноември, нито след това. Расла е в аквариум от привилегии.“
Юлия Ал-Хаким: „Теодора Димова, дъщеря на писателя Димитър Димов, живяла по думите на нейни познати в апартамент на Оборище от 250 кв. м. по времето на комунизма, храненица на комунистическия режим, пише книга за мракобесието на комунизма. Метафора на това, което имаме като демократичен елит днес.„
Не мога да проверя дали всичко това е вярно, но ако е, нещата идват по местата си. Геният Димов наистина не е успял да отгледа и оформи духовно своята втора дъщеря, но жълтите павета явно са успели. Днес целият ни жълтопаветен планктон страстно мрази руския народ и обича до сълзи украинския, целува немитата ръчица на Лондон и Брюксел, отрича изцяло тръмповата Америка, но е в носталгичен колапс по времената на Байдън или Обама. Героично брани гейпарадите и 666-те пола, агитира за третополови тоалетни, опипва се на тъмно нощем с исляма, но денем се преструва, че не го забелязва – а подобно поведение по правило се възнаграждава щедро от глобалистките кукловоди.
И успехът не закъснява. Димова е във всички списъци на публикувани, издавани, награждавани, цитирани и превеждани автори. Нещо като женски вариант на Господинов, до каквато титла страстно се домогват и наследници или снахи на червените кланове като Милена Фучеджиева и Мирела Иванова, но все по-неуспешно напоследък. Димова ги бие засега с няколко обиколки и диша тежко в тила на фаворита и певеца на клозетите от Ямбол.
Аз съм последният човек на планетата, който би утежнил живота й, особено в тези дни, когато е ругана и канселирана. Не я намирам нито за зла, нито за отблъскваща. Тя просто е човек, вкусил от лесната слава и поддал се на ухажванията й.
Но Теодора Димова в никакъв случай не е сама в този си грях. Цялата жълтопаветна гвардия, кръвен наследник на Третия интернационал и халосния залп на „Аврора“ в Петроград, техните приятели и храненици на Демократическата партия на САЩ и Лондонското сити от няколко десетилетия се плацикат в щедрите лъчи на грантовете, наградите, славата и щедростта на властта, която ги обгрижва, и на която те смирено васалстват.
Аз все пак ще продължа упорито да търся поне едно нейно изречение извън мейнстрийма.
Макар да знам, че никога няма да го намеря.