Наталия Андреева -„О, СВОБОДА, БОГИНЬО С МЕЧ В РЪКАТА…“

За да се разпространи омразата, е необходимо: да се създаде враг; да се разпалят войни; да се психиатризира критичната мисъл; да се доубие последният човек.“ Мишел Онфре 

Живея в страна, където психиатризирането на критичната мисъл е отдавна завършен процес и днес се полагат основите на криминализирането й. На фона на сегашните издевателства над човешката личност и нейния стремеж към независимост, първият процес е на път да ни се стори невинна игра. Усмирителната риза изглежда като благородна рицарска ризница в сравнение със затворническия костюм, който неолибералните общества предлагат на свободолюбивите си граждани.

Парадоксалното обаче е именно в това, че напоследък несвободата взе да се поражда от свободата и да намира в последната все по-богата хранителна среда. Диктатурата се научи да се възползва от слабостите на демокрацията, от склонноста й да се отдава на първия срещнат, да принадлежи на всеки, който я пожелае.

Всеядността на Свободата и нейният навик да поражда в утробата си чудовищата на разума е довело литературоведа и поета Никита Нанков до следната нерадостна образност: „О, Свобода,/о, Свобода/всесилна,/дево волна/омайно/червена,/начервена/майно/водевилна,/курво/развлечена,/влачена/проститутко/изнасилвана/по мегдани/с метани,/метани,/метани ….“ /“О, Свобода, богиньо с меч в ръката…“/КЪМ СТИХОТВОРЕНИЕТО:

Френският философ и есеист Мишел Онфре назова и средствата, с които се постига несвободата: „… води тотална война срещу природата, за да превърне всичко, абсолютно всичко в артефакт, продукт, обект, вещ, умение, уред, с други думи: пазарна стойност .“ КЪМ СТАТИЯТА:

Джендърът е нескопосният продукт на Свободата от похотливата й връзка с Перверзитета. Едно от чудовищата на Франкенщайн, съшито с бели конци в маркузеанските левичарски лаборатории, чиито експерименти са заплатени от наивни, щедро ограбвани и награждавани със затворнически костюм данъкоплатци.

Онфре е склонен обаче да оневини Свободата, разглеждайки я като една от жертвите на Диктатурата: „Когато трябваше да обобщя моя труд,  предложих схемата на диктатура от нов тип. Тя предполага определен брой цели: разрушаване на свободата; обедняване на езика; премахване на истината; заличаване на историята; отричане на природата; разпространение на омраза; стремеж към империя.“ 

Нанков от своя страна не е така толерантен към разрастването на „ин“ в хранителната среда на „ян“. Според него основно свойство на Свободата е да поражда и отглежда в себе си своя антипод. Колкото по-неконтролирана е тя, толкова по-податлива е към превземане от болестотворния процес и по-достъпна за злоупотреби

Различен ли е смисълът, който влагат в понятието „свобода“ Нанков и Онфре? По-скоро не, различна е само точката на процеса във времето. За философа тя е образът на Орлеанската дева, водеща войниците към победата на Шарл VII и предадена от него. „За да се унищожи свободата, е необходимо: да се осигури постоянно наблюдение; да се съсипе личният живот; да се премахне уединението; да се радваме на задължителните празници, да се уеднаквят мненията; да се осъждат престъпления чрез мисълта.“

За поета тя е обруганата и изнасилена от надзирателите си еретичка, изгорена на клада от Инквизицията. Изоставена от този, на когото вярно е служила, защото Свободата не може да обслужва властолюбието и нищетата на духа. Какво още не трябва да прави тя според Нанков? Свободата не трябва да позволява да бъде„… по Ривиери/изчуквана,/по токчета/парадирана/с тъпани/от тъпанари/тъпи,/изстъплени,/престъпни,/претръпнали,/на линии поточни/пародирана/от писачи/псувачи,/от плута/от пулта/оплюта./“

Не превърнем ли Свободата в диктатура за Несвободата, тя лесно се изражда в антипода си. Ние започваме да се радваме на нейното отсъствие, когато я предадем в ръцете на бездарието, глупостта, властолюбието, алчността, конформизма. Когато страхливо отстъпваме пред тях, защото „демокрацията е за всички“ и „кои сме ние, та да съдим„.

Много е лесно да бъдеш различен. Трудно е да бъдеш добър “ – е написала на стената си една много толерирана от „Фейсбук„-публиката млада поетеса с псевдоним „Етина“. Не, малката, тъкмо обратното е. Т.н. „добри хора“ са обикновено конформисти, за нищо не се застъпват, нищо не критикуват, нищо не променят. Те са истинските стожери на обществото, където психиатризират и впоследствие криминализират всяка свободна и критична мисъл.

Я се опитай да бъдеш различна, да си кубче масло в чаша вода. Да не пишеш красиви римувани стихчета за възвишени и банални ценности от Света на Реброто. Да бъдеш Пруст или Диктеос, а не Дан Браун и Дж. К. Роулинг. Е, тогава няма да събереш стотици лайкове от други „добри хора“, които никога няма да прочетат първите двама, „щот са многу трудни“. Опитай поне веднъж да не си в Генералната линия, за да разбереш накрая какво наистина е по-трудно.

Аз знам какво е да си цял живот срещу мейнстрийма. Знае го и Никита Нанков, който иска да унижи унижаващата себе си Свобода. Знае го литературоведът от Торонто Веселин Веселинов, знаят го още неколцина. Не повече от една шепа, и то все „лоши“ хора, борещи се да ограничат влиянието на вилнеещата „доброта“ и разюзданата „свобода“.

Нека завършим тази поредна здравна беседа с куплет от Никита Нанков – поет и хирург на болните общества:

„О, Свобода,
о, Свобода
хвърката,
богиньо с меч
в ръката,
гушни се на гръдта ми
да си те ободря –
в полет
запретни полите,
отвори крачкaта –
дай ми
с любов в уста да си те храчна,
да си те обикрачна,
да си те обода
и онода
със моя чеп –
и тъй от теб самата да те освободя,
освободя,
освободя,
о, Свобода,
о, Свобода,
о, Свобода!“

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *