Стив Банън разговаря с архиепископ Карло Мария Вигано
Стив Банън: Наскоро група американски католици поискаха от президента Тръмп да разследва дали администрацията на САЩ е била замесена в събитията, довели до абдикацията на папа Бенедикт XVI на 11 февруари 2013 г. и последвалото избиране на Франциск на 13 март 2013 г. Наскоро призовахте администрацията на Тръмп да „разследва плана на Дълбоката държава за елиминиране на Бенедикт XVI“. Мислите ли, че администрацията на Обама/Байдън се е намесила в абдикацията на папа Бенедикт XVI и избирането на Хорхе Бергольо? Ако да, защо?
Архиепископ Вигано: Ако не говорехме за Църквата – по-точно за Ватикана, а за която и да е суверенна държава, никой нямаше да се съмнява, че това е държавен преврат. Знаем, че Дълбоката държава многократно се е намесвала в управлението на различни държави чрез своите представители и продължава да го прави. Преди няколко дни кардинал Бърк обвини „президента“ Макрон, че се опитва да окаже натиск върху Колегията на кардиналите, за да предотврати избирането на консервативен папа, който би оспорил политиките на Европейския съюз.
От писмата на Джон Подеста, публикувани от WikiLeaks, е известно, че схемата за организиране на „цветни революции“ в гражданската сфера е била буквално копирана в църковната сфера. Методологията е същата: Дълбоката държава финансира идеологически движения и групи за натиск чрез USAID и други правителствени агенции, за да създаде впечатление за противопоставяне на ученията на Католическата църква, като по този начин оказва натиск върху йерархията да напредва с „прогресивни“ реформи. В същото време, част от йерархията, участвайки в тази подземна операция, използва това „виртуално“ недоволство, за да легитимира реформи, за които никой не е поискал: женско свещеничество, легализиране на еднополовите връзки, предполагаемата демократизация на властта чрез „синодализация“ на монархическото папство и др.
Всичко се основава на погрешното предположение, че има проблем (изкуствено създаден, който не се усеща от вярващия народ), чието решение се предлага под формата на реформи, които при нормални условия дори не биха били обмисляни.
Тази намеса в управлението на Католическата църква стигна дотам, че дори се обсъждаше замяната на настоящия папа Бенедикт XVI с агент на Дълбоката държава, който би осъществил техния подривен план. Точно това се случи малко след това: Бенедикт XVI беше принуден да абдикира, Хорхе Марио Бергольо беше избран на „конклава“ през 2013 г. и този аржентински йезуит изпълни инструкциите, които получи. Нека отбележа между другото, че в цялата тази тревожна картина има един постоянен елемент: всички участници в преврата бяха членове на педофилския елит: от Обама до Маккарик, Хилари Клинтън, Джон Подеста и семейство Байдън…
Ето защо е наложително новата администрация на САЩ – където вицепрезидентът е практикуващият католик Джей Ди Ванс – да проведе разследване и да разкрие ролята на предишните администрации. Знаем, че те са били съучастници и организатори не само на „Ватиканския преврат“, но и на други подобни операции в страната и чужбина – нека си спомним, на първо място, изборните измами от 2020 г.
След като доказателствата и имената на отговорните станат известни, католическата йерархия няма да може да игнорира политически значими факти, позовавайки се на факта, че това са „просто канонични въпроси“.
Стив Банън: Кой според вас е изиграл ключова роля в този преврат? Как доказателствата за чужда намеса в избора на папа ще повлияят на Църквата практически и канонично?
Архиепископ Вигано: Този преврат е част от глобален преврат, организиран от радикалното „пробудено“ лоби (идеологически) и Световния икономически форум (финансово). Целта му е унищожаването на всички форми на съпротива срещу установяването на Новия световен ред, създаването на правителства, напълно контролирани от технократичния елит, и установяването на нова „Религия на човечеството“, която би осигурила доктриналните и морални основи на глобалистката утопия. В очите на тези престъпници, отдадени на Антихриста – именно за царството на Антихриста се говори тук – Бергольо е трябвало да стане първият „папа“ на новата вселенска и синодална църква, замислена още на Втория ватикански събор. Именно защото е напълно чужд дори на своите непосредствени предшественици (и дори на най-прогресивните от тях), Бергольо не може да бъде считан за папа на Католическата църква.
Ако тази намеса в конклава през 2013 г. може да бъде доказана, това би означавало, че изборът му е бил невалиден, а папството на Бергольо – нелегитимно. Това би било истинско „голямо нулиране“, тъй като би анулирало всички негови действия на проповядване и управление, от еретичните му „енциклики“ до назначенията му на епископи и кардинали.
Преди следващия конклав е необходимо да се провери дали членовете на Кардиналската колегия са наистина легитимни, в противен случай легитимността на избрания папа ще бъде поставена под въпрос.
Стив Банън: На 1 юли 2025 г. Детройтската архиепископия ще затвори 28 процъфтяващи енории, които отслужват традиционната литургия, по заповед на новия архиепископ Едуард Вайсенбургер. Какъв съвет бихте дали на традиционните католици, посещаващи тези литургии? Как трябва да реагират католиците на масовото потискане на традиционната литургия в Съединените щати и по света? Трябва ли да се съпротивляваме?
Архиепископ Вигано: Омразата към традиционната литургия е една от характеристиките на враговете на Христос. Тази омраза е причинена от факта, че латинската литургия не оставя място за грешки и ереси, които противоречат на истините на католическата догма.
Прави впечатление, че именно епископите и кардиналите, обсебени от „синодалност“, потъпкват волята на милиони католици, които искат само едно нещо: да имат достъп до литургията на всички времена. Това разкрива заблудата на онези, които са пълни с високопарни лозунги за „активното участие на вярващите“ и ролята на миряните в Църквата – така промотирани от Събора – с единствената цел да отнемат властта от добрите пастири и да я предадат на нови тирани.
Католиците – а заедно с тях и свещениците, епископите и монашеите – имат право да не бъдат заблуждавани по въпросите на Апостолската литургия, която Господ е поверил на Църквата да съхранява и предава без произволни промени. Това право е съществувало преди налагането на Novus Ordo от Павел VI и е потвърдено с Motu Proprio Summorum Pontificum на Бенедикт XVI, което, не случайно, Берголио на практика е потиснал със своите Traditionis Custodes.
Нека напомня на католиците, че едно от най-ефективните средства за оказване на натиск върху пасторите е да насочват финансовите си дарения само към онези епархии и общности, където наистина им е дадена възможност да останат католици. Когато Техни Преосвещенства останат без пари от верните, от една страна, и без държавно финансиране от USAID, от друга, те ще трябва да направят това, което е трябвало да бъде тяхно задължение от самото начало.
Стив Банън: През 2023 г. администрацията на Байдън, чрез ФБР, стартира кампания срещу традиционните католици, посещаващи латинската литургия, като ги определи като „расово и етнически мотивирани екстремисти (RMVE) в рамките на общността на радикалните традиционалистки католици (RTC), идеология, която почти сигурно предоставя възможности за смекчаване на заплахите чрез изследване на нови методи за насочване и разработване на източници“. Според вас, защо правоохранителните органи умишлено преследват мирните традиционни католици като екстремисти? Каква е мотивацията за подобно систематично преследване? Възможно ли е това преследване да произтича от декрета на Бергольо „Traditionis Custodes“ и от неговото потискане на латинската литургия? Има ли връзка?
Архиепископ Вигано: Свети Пий X каза, че истинските католици са тези, които са верни на Преданието, и беше напълно прав; дотолкова, че те са единствените, които не харесват враговете на Църквата, докато самопровъзгласилите се за „възрастни католици“ – така наречените прогресисти, „либерални католици“, „пробудени католици“ – са високо ценени. Ако Бергольо е получил толкова много възхищение от онези, които са мразели Католическата църква и папството, то е било защото елитът го е смятал за „един от своите“, също толкова революционен, пропит с масонска филантропия, екуменически, синкретичен, приобщаващ, „зелен“ и пробуден.
Достигнахме върха на парадокса, където гражданската власт, завладяна от предатели на Дълбоката държава, се е сляла с религиозната власт, завладяна от предатели на Дълбоката църква. Следователно не е изненадващо, че „светската ръка“ се е притекла на помощ на църквата на Берголио, преследвайки враговете на Берголио – тоест истинските католици – тъй като тя ги смята и за врагове на пробуденото общество и глобалисткия елит.
С избирането на Доналд Тръмп в Съединените щати обаче, машината на Новия световен ред сякаш спря, заплашвайки системата на корупция, конфликт на интереси и изнудване, която сякаш работеше перфектно. В момента, когато Дълбоката държава губи власт в гражданското общество, Дълбоката църква също се отдръпва в рамките на Католическата църква, защото те са две страни на една и съща монета. Сега е ред на гражданите и вярващите да подкрепят добрите управници и пастири, за да се възстанови най-накрая справедливостта в този глобален катаклизъм, който заплашва цялото човечество.
Стив Банън: Какви са последиците от масовата мюсюлманска имиграция в бивши католически страни като Ирландия? Дали този приток е част от стратегически глобалистки план за унищожаване на християнството? Това резултат от загуба на вяра ли е? Как Вторият Ватикански събор повлия на дехристиянизацията на Европа? Защо Бергольо подкрепя унищожаването на християнската култура в Европа и другаде с политика на отворени граници?
Архиепископ Вигано: Води се епохална борба между доброто и злото, между Бог и Сатана, между онези, които признават Христос за Цар, и онези, които работят за установяване на царството на Антихриста. Тази борба е достигнала своя последен етап, но е била подготвяна отдавна, особено след като враговете на Христос се организираха в антитерористична църква, тоест масонство, което по същество е антикатолическо, защото е антихристиянско и посветено на Сатана. Целта на масонството – и следователно на Новия световен ред – е унищожаването на Христос чрез унищожаването на християнското общество, християнската култура, християнската цивилизация и, очевидно, католическата религия.
Сатана не приема поражението, нанесено му от Господ на Голгота, и неспособен да победи Този, който го победи завинаги, той си отмъщава на хората, опитвайки се да завлече колкото се може повече хора в ада.
За да заличи присъствието на Христос от живота на всеки човек, Сатана трябва да действа на няколко фронта: публичен и личен, в семейството и образованието, в културата и развлеченията, в науката и финансите. Той иска всички наши действия – които в християнското общество са насочени към добро – да бъдат покварени до такава степен, че да стане почти невъзможно да вършим добри дела, да следваме Евангелието, да се подчиняваме на Заповедите и да разпространяваме принципите на нашата Вяра и Морал. Не става въпрос само за това да ни накарат да приемем за „легитимен“ факта, че другите могат „легитимно“ да вършат зло – например, аборт – а за това да накарат всички да се чувстват виновни, защото продължават да не искат да вършат зло, защото не искат да считат за „човешко право“ да откъснат невинно дете от утробата на майка му или да осакатят тийнейджър чрез смяна на пола. Това е „Кой съм аз, че да съдя?“ манталитет, който Бергольо веднага провъзгласи за морален принцип.
За да постигне обаче целта си да унищожи всички религиозни принципи, Сатана се нуждае от лидерите на католическата йерархия на своя страна, така че Римската църква – известна със своята антиреволюционна, антилиберална и антимасонска нагласа – да се превърне в съюзник и съучастник на онези, които преди това е смятала за свои най-страшни врагове. Без осъжданията, отправени преди това от папите срещу масонството, либерализма, атеистичния материализъм и модернизма, Църквата би могла и би трябвало да стане – в плана на масонството – не пазител на Истината срещу заблудата, а разпространител на заблудата срещу Истината, завладявайки духовната сила на Църквата, за да я използва за загуба на души. Вторият ватикански събор е служил именно на тази цел: подкопаване на традиционните принципи и въвеждане в Католическата църква на революционни принципи, срещу които Църквата винаги решително се е борила. Екуменизмът на Втория ватикански събор положи доктриналните основи на имиграцията, защото тя беше необходима предпоставка за легитимиране на неконтролираното нахлуване в Европа от орди мюсюлмани, без да се провокира реакция от страна на завладените народи.
Нашите лидери, както граждански, така и религиозни, ни предадоха, като ни заповядаха да приветстваме онези, които скоро ще съставляват мнозинството от населението във военна възраст и, поради жалки закони, дори ще се запишат във въоръжените ни сили. Пред нас е план за социално унищожение, в който някои правителства стигат дотам, че да затварят собствените си граждани, защото се оплакват от деградацията и престъпността, внесени от новите варвари, като същевременно систематично извиняват всеки имигрант, независимо от тежестта на неговите престъпления. Очевидно е, че в този план за социално унищожение съучастието на църквата на Берголио е било решаващо и Берголио ще трябва да отговаря за това пред Бога и пред съда на историята.
Но това не е всичко. Мюсюлманите, които идват в Европа, мислейки си, че могат да я подчинят на шериата, не са наясно с третия играч – когото познаваме добре – който умишлено провокира етнически и религиозен конфликт между християнството и исляма, защото гражданската и религиозна война в западните страни ще легитимира по-нататъшни ограничения на основните свободи и ще позволи всяка форма на външно поклонение да бъде забранена в името на „взаимното уважение“.
Стив Банън: В дългата си кариера като ватикански дипломат, виждали ли сте някога папа публично да унижава политически лидер по начина, по който го направи Берголио, наричайки Тръмп „нечестив“ по средата на политическа кампания? Мислите ли, че това изявление е било част от глобалистка стратегия за потискане на избирането на Тръмп или е просто лично мнение на Бергольо?
Архиепископ Вигано: Бергольо показа пълното си отчуждение от римското папство не само в доктринални, морални и литургични аспекти, но и в по-банални неща, от начина, по който се обличаше, до езика, който използваше. Във Ватикана той беше известен с бурните си изблици и грубия си език. Всеки жест на Берголио беше изчислен да злепостави и скандализира, да наруши протокола и да създаде прецедент за нови и по-сериозни нарушения на церемониалните норми. Неговите уж спонтанни коментари послужиха за премахване на формалността – и следователно на авторитета – от изявленията на „папата“ и ги приписаха на самия него, така че не „папата“ говореше, а той. В същото време, чудовищата и глупостите, които чухме от него – не на последно място атаките срещу президента Тръмп, които той дори не си направи труда да скрие – винаги имаха „оправданието“, че не са официални папски документи, за да се предаде посланието, без да се поема пълна отговорност за него. Тази двойна игра беше отвратителна за всеки истински католик, показвайки за пореден път, че Берголио смяташе своето „папство“ за собственост, която чувстваше право да използва срещу католическото папство.
Бергольо ни беше наложен като папа на елита, като глава на глобалистката антитерористична църква и като такъв винаги изискваше послушание и подчинение. Той беше проповедник на религиозния индиферентизъм, моралния релативизъм, пауперистките искания на „амазонската църква“ и ЛГБТ лобито. Когато Бергольо отвори уста, той говореше като вентрилоквист от Давос. Неговите осъждания не бяха католически осъждания, точно както подкрепата му за диктатори, престъпници, извършващи аборти и перверзници от всякакъв вид не представляваше католическо одобрение. Да бъдеш обект на атаките на Бергольо е източник на гордост и американските католици разбираха това добре, когато гласуваха за Тръмп въпреки пропагандата на йезуитите, USCCB и самопровъзгласилите се за „католически“ неправителствени организации.
Стив Банън: Какъв е най-добрият начин за справяне с настоящата криза в Католическата църква, създадена от бурните дванадесет години на режима на Хорхе Бергольо? С наближаването на папския конклав, какви действия трябва да предприемат кардиналите избиратели, за да избегнат повторение на режима на Бергольо? Имате ли опасения, че „мафията от Санкт Гален 2.0“ манипулира конклава, за да избере кандидат, който ще продължи радикалното синодално унищожение на Католическата църква?
Архиепископ Вигано: Това, което Бергольо и неговите съучастници успяха да направят през последните дванадесет години, представлява катастрофа с огромни размери, въпреки че разрушаването на католическата сграда започна много преди това. Бергольо довежда принципите на Втория ватикански събор до крайни последици: неговата „синодалност“ е актуализирана версия на подривния принцип на „епископска колегиалност“ от документа на Втория ватикански събор Lumen Gentium. Поради тази причина Бергольо винаги гордо се е смятал за верен изпълнител на Събора, тъй като той, подобно на Събора, успява да се наложи „чрез пастирски средства“, тоест именно в момента, в който обявява, че не е обвързващ за католическите вярващи.
Бергольо нанесе най-голямата вреда чрез назначенията си: цялата Римска курия и епископските конференции сега са заразени с неговите довереници, защитени от кликата на Маккарик и йезуитите. Това подривно лоби е свалило маската си и това е отворило очите на мнозина, които вече не са готови да ратифицират решенията на власт, която не е отговорна нито пред Бога, нито пред църковното тяло.
За да се разреши настоящата криза, първо е необходимо да се разследва намесата, която се е случила на конклава през 2013 г., за да се установи дали избирането на Бергольо е било манипулирано от американската Дълбока държава и „мафията от Санкт Гален“. Ако това се случи, тогава Бергольо никога не е бил легитимно избран за папа и затова настоящият брой от 136 кардинали избиратели (който надвишава разрешения брой) би бил намален до 28, тоест само до кардиналите, създадени от Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Ако конклавът може да възстанови каноничната си легитимност по този начин, това ще даде по-голяма власт на избрания папа, който вече няма да бъде обременен от съмнения относно номинацията си. Докато сенките, надвиснали над легитимността на Бергольо, не се вдигнат, конклавът ще види как властта му отслабва.
Стив Банън: Коя според вас е най-сериозната заплаха, пред която са изправени Съединените щати днес?
Архиепископ Вигано: Най-сериозната заплаха, която виси над Съединените американски щати, е опасността да не се поучат от случилото се: гражданите да не осъзнават опасността, от която са се измъкнали, като са избрали Доналд Тръмп вместо Камала Харис, и правителството да се оставя да бъде сплашвано от международни лобисти и да разводнява необходимите реформи, започвайки с ограничаване на прекомерната власт на транснационалните корпорации, особено над гражданите. Не е достатъчно да се борим с най-крайните проявления на пробудената идеология. Трябва да се възстановим, започвайки от основите на семейството, от основите на морала, религията и културата. Трябва да пренастроим социалния модел в човешки мащаб, за да съответства на Божия план и Евангелския закон. И трябва да учим децата си да се борят и да умират за правата на Бог, а не за въображаемите „права на човека“. Трябва да се научим, че лудостта е опитът на човека да се направи бог, когато Бог вече е станал човек и е отдал себе си за нас. Само народ, който признава себе си под Божието ръководство, може да се надява на просперитет, защото всичко, от което се нуждае, идва от Бога, а Господ винаги благославя онези, които Му се боят и Му служат.
Карло Мария Вигано, архиепископ
Бивш апостолически нунций в Съединените американски щати
30 април 2025 г.
………………………………….
И Гошко Букъра, най-преданият прислужник на Дълбоката държава и безсмъртно влюбен в наградите и парите й роб на статуквото, не пропусна да се похвали с връзките си с узурпатора на папския престол – джендър папата Франциск.