Знам, че адът е тук, на земята, но понякога ми се иска да има истински ад. С вечен огън и казани, пълни с катран. И вътре да се пържат всички джендъри, лесбо-феминистки, кастрати на деца, поборници за истанбулски парцали и проповядване на многополова извратеност в училищата.
И да им правят компания всички еничари и войнолюбци, които продадоха европейската земя на арабските шейхове за петродолари. Тези, които ни натрапиха посредствеността за елит, без да отчитат дарбата и качествата му и само въз основа на неговата готовност да рецитира паролите на глобализма и дълбоката държава.
А с тях – и всички, които ни натресоха исляма в Европа, полакомени от копнежа за евтина, послушна и безправна работна ръка или покорни избиратели, които да им осигуряват вечна власт и вечна долче вита.
И не дяволи да пазят казаните, а многобройните им изнасилени, заклани и премачкани с коли или завинаги осакатени жертви. Това ще е най-сигурната гаранция за вечността на ада.
Ето, за подобни неща си мечтая някои светли утрини.