Понякога се питам християнството ли ни направи толкова глупави, или сме си такива по рождение?! Идват тук разни брадати, космати и с озверели лица обекти от пустинята, а ние припкаме да ги посрещаме с мечета и балончета по гарите. Те, вместо да се хвърлят в обятията на приветстващите ги между коловозите баби, започват да харесват внучките им и да ги изнасилват и душат по улиците. Нападенията с нож от 60 на година стават по 60 на ден. Заколят някой поп в църквата му, и енориашите му бързат да заявят на убийците от Пустинята, че им прощават. Щото сме примерни християни, което означава, че единствено ние можем да бъдем жертви.
Някакви луднали нимфоманки, нахлузили на раменете си шестцветни парцалки, крещят по улиците, че внесените от вън престъпления не са повече от местните. Нищо, че статистиките на полицията твърдят друго – на кого му пука за статистиката, важна е идеологията. Прегази някой саудитец 300 пешеходеца на площада и още 6-тима убие на място, пресата на статуквото се дави от крясъци, че това не било атентат и саудитецът, представете си само!, бил противник на исляма. Ти да видиш!
Като твърдите, че не всички мигранти са от лошите, ме сърбят пръстите да ви попитам нещо. Ако в една клетка има 50 овце и само един тигър, ще влезете ли в клетката?! Защо не, та добрите овце са 50 пъти повече от тигъра, а той е един!? Но разумът няма да ви позволи да се доверите на математиката, а ще последвате древния си инстинкт. Защото в този конкретен случай добрите добичета няма да се опълчат срещу хищника и той ще ги разкъса всичките, а после идва и вашият ред.
Ето, по същия начин не се справяте и с ислямистите и те успяват да убият по десетина от вас, докато полицията ги обезвреди и съдията ги осъди на две години лежачка в някоя луксозна психиатрия. Когато си овца, единственият начин да оцелееш, е да не пускаш тигър в клетката.
И аз съм от овцете, и също обичам котките. Ето, моята вече успя седем пъти от сутринта насам да ме изнуди да й дам от любимите хрупки, и пак седи на ръба на бюрото ми и ме гледа с укор, сякаш не е закусвала най-малко от седем дена. И, за да я забележа по-добре, събаря всички предмети от него, докато не извадя пакетчето с лакомствата.
Но поне съм разбрала, че когато математиката започне да движи живота ти, трябва първо да попиташ инстинктите си. Защото те са плод на опита ни от онези първобитни времена, когато саблезъбите тигри свободно са прониквали в пещерите ни и са задоволявали апетитите си с нашите тела. А другите принципи са от едни доста по-късни времена, и ако те ни учат на неща, които поставят под съмнение оцеляването ни, трябва да ги прилагаме твърде предпазливо и в доста по-малко случаи. Не ли!?