Като съм се хванала да разказвам истории от първите години на моя емигрантски живот в Германия, нека продължа.
В началото тук е трудно да си намериш работа, често губиш тази, която имаш и изпадаш в зависимост от социалните служби. През един такъв период в началото на деветдесетте години на миналия век аз и съпругът ми отново бяхме останали без работа и ни пратиха да вършим „общественополезен“ труд в един старчески дом. Да кажа, че подобна работа е тежка, ще излъжа: храниш старците, четеш им пресата, водиш ги на разходки, на лекар и зъболекар, и т.н. Всичко това за две немски марки на час. Но социалните служби те поемат, дават ти средства за храна и наем, така че е справедливо да работиш тези 4 часа на ден.
Около година продължи този период, докато си намерихме отново редовна работа и напуснахме социалната. През това време се запознах с някои симпатични хора в старческия дом, неколцина от тях чужденци. Правеше ми впечатление една румънка, която говореше отличен немски и работеше там от няколко години. Беше омъжена за румънски германец, който беше довел семейството си обратно в прародината на дедите си.
Та тази жена, чиято немска фамилия вече не помня, нито лицето й, се държеше особено приятелски с мен и ми беше приятно да общувам с нея. Веднъж един колега, който виждаше, че се сприятелихме с румънката, с особена гордост в гласа ми каза, че тази жена е пример за успешна интеграция. Освен езика, който знаеше почти безгрешно, тя беше завършила и някакви двегодишни курсове, позволяващи й да работи в старчески дом наравно с германците. Които, разбира се, били демократи и понякога допускали подобни „волности“.
Изненадата дойде от следващите му думи. Тя беше завършила висша математика в Букурещ и работила дълги години като преподавател по математика в елитна гимназия там. Но в Германия явно не й признаваха дипломата и тя беше принудена да се преквалифицира в миячка на задници на немски баби. Та толкова за немската „демокрация“.
Напуснах работа и повече не я видях. А се сетих за нея по повод една „весела“ история. В Германия неотдавна стана печално известен случай на лекар, завършил психиатрия в Саудитска Арабия. Неговата диплома беше призната от властите и той работеше тук като психиатър. Колегите му го наричаха на шега „Доктор Гугъл“, защото нямал понятие от медицина и за всички случаи ходел да гледа диагнозата и какви лекарства се предписват за нея в… интернет.
Та Доктор Гугъл имаше предимство пред румънката: той беше от правилната религия и от правилната държава. Нищо че се оказа накрая, че там дипломи за висше образование можели да се закупят за определена пачка пари и нямало смисъл човек да се мъчи с изпити и четене на дебели медицински книги.
Не мога да забравя как през 1991 г. неонацисти палеха домовете на емигрантите и крещяха озверели: „Чужденците вън!“. Това през 2015 г. беше овладяно и левите баби клечаха с плюшени мечета и балончета по гарите, за да поздравяват прииждащите като цунами тълпи ислямски башибозуци с „добре дошли“. Меркел им беше казала, че им внася съпрузи от Близкия Изток и те се радваха от сърце на новата си придобивка.
Е, после се оказа, че новодошлите главорези не си падали по баби, а по малолетните им внучки. Защото религията им позволявала всякакви волности с жените на неверниците, както и педофилията, убийствата и грабежите на имуществата на приветстващите ги празноглави бабишкерници. Но кой си даваше сметка за подобни горчиви неща в онези доверчиви и пламенни времена, когато Меркел трансформираше изконно дясната партия на немските християндемократи в комунистическа партия от розово-глобалистки тип.
Та не е никаква изненада, че по това време назначиха и саудитския „лекар“ Талеб ал-Абдулмосен в една от болниците на провинцията Заксен-Анхалт.
От Уикито научаваме следното за този юнак на юнаците: „Талеб Джавад ал-Абдулмосен е роден в шиитско семейство в предимно сунитска Саудитска Арабия. Той е учил медицина и е дошъл в Германия през март 2006 г. като гостуващ лекар по време на специализацията си по психиатрия и психотерапия. Според проучване на вестник Die Welt, психотерапията в Саудитска Арабия е все още млада наука, която до ден днешен отхвърля западните идеи за психотерапия и съдържа свои собствени уникални учения. Вестникът заключава, че според правилата за изпити за лекари от чужбина, ал-Абдулмосен следователно не е трябвало да бъде допуснат до специализирано обучение в Германия.“
Тъй-тъй! Не е трябвало да бъде допуснат, но е бил. Заплашвал години наред всички с атентати или ги изнудвал със самоубийство. Саудитските служби многократно предупреждавали немските, че този човек е опасен. Че е забъркан в търговия с хора и тероризъм. Въпреки това получил статут на политически бежанец в Германия и бил назначен на работа като лекар в град Бернбург, намиращ се на около 40 км. от Магдебург. Пренебрегвайки многобройните оплаквания на негови колеги и пациенти. Дори е бил честван като атеист, „ислямофоб“ и борец за демокрация.
В Меркелландия всичко е възможно, ако си от правилната религия и от правилната /мюсюлманска/ държава.
На 20. декември 2024 г. този „атеист“ и „лекар-хуманист“ извърши един от най-кървавите атентати в Германия. Не, да не си помисли някой, че е нападнал мюсюлмани пред джамия, понеже е бил „ислямофоб“. Нападна коледен базар в Магдебург и прегази с колата си стотици нищо неподозиращи християни. Резултатът: 6 убити, 41 ранени с опасност за живота им, 90 тежко ранени и 80 леко. Общо 217 жертви на немското толерантно безумие. По-късно цифрата беше коригирана на 299. Освен тях, 232 човека получават тежки психически проблеми и са принудени да потърсят медицинска помощ за това.
Богат урожай, нали, над 500 жертви на терора, изкарани извън строя за цял живот или поне за дълъг период от време.
Ако някой се надява, че с този случай немското безумие е свършило, лъже се. Новият канцлер Фридрих Мерц, който предизборно обеща да изгони от страната всички ислямски престъпници, не само че не направи това, но продължава да внася със самолети афганистанци. Засега поредните 2000, но колко ще са следващите никой не знае. Тръпнем в трепетно очакване.
Ще напомня само още две неща. Виктор Пасков нарече преди време Германия „мръсна приказка“. Но тази страна вече е „страшна приказка“, без ни най-малко да е престанала да бъде мръсна. Някой написа наскоро в нета: „Управляват ни хора, които ни мразят“/Wir werden von Leuten regiert, die uns hassen./. Да, властта в цяла Европа е превзета от хора, които ни мразят дълго и напоително. От все сърце и душа. И за които нашият живот не струва пукната пара.
Вместо любов и състрадание, в главите им има идеология. И според тази идеология хората са взаимозаменяеми – като болтчета от един и същ калибър. Затова можем да изгоним румънските лекари и да настаним на тяхно място саудитски. Да изгоним българските инженери, а на тяхно място да дойдат „специалисти“ от Мала Азия.
Е, дойдоха. Видяхме ги. Сега трябва да видим и как да останем живи.