Навярно мнозина от съвременните българи, принадлежащи към средното поколение и на възраст от около 45+ години, днес са разочаровани от развитието на страната си и се чудят как я докарахме дотам, че в нея да царуват разрухата, мизерията и предателството на националните ни интереси, представяни от банда подлеци, узурпирала управлението на държавата ни. Дори когато на някои от тях не им липсва историческо знание, то със сигурност в биографиите им няма достатъчно практически опит от времето, когато „демокрацията“ зазоряваше в Източна Европа, и затова не познават процесите в техния зародиш. Защото бяха прекалено млади и неопитни тогава.
Неопитни бяхме и по-възрастните, но поне разчитахме на западните си съветници – да дойдат и да ни научат на демокрация. Ние не знаехме още, че те не ни носят подобен опит, а перверзия, изчанчени сексуални практики, джендър-ментър вакханалия и ислямизация – с всички произтичащи от това последици за цивилизацията, културата и живота ни. Не знаехме, че са алчни, затъпели от сит и безсмислен живот. Че са посредствен слугинаж на по-силните и по-богатите от тях. Трябваше да го научим по най-трудния и болезнен начин, плащайки с вярата и половината си живот. С втората му половина, първата беше вече ограбена от социалистическото безумие.
Румените трактористки и пушещите заводски комини бяха постепенно заменени с третополови създания в оскъдно облекло и напълно липсващ мозък. Те размахваха шестоцветни флагове и въртяха голи задници по площадите, а от нас се очакваше да им се възхищаваме или поне да си държим затворени устите.
Но как се стигна до всичко това!? Ами постепенно, разбира се, жабата се вари на бавен огън.
Цялата работа е в това, че в края на 1989 г. от леговищата си изпълзяха странни и зловещи създания, които дотогава диктатурата беше държала под контрол, или потискала енергията им, за да не могат да се доберат лесно до нас. Това бяха грандоманията, лъжата, клеветата, алчността, безскрупулността и още много влечуги като тях. Дотогава те бяха възможни, само когато обслужваха идеологията, иначе се наказваха и порицаваха строго.
Всички те намериха радушен прием в душите на т.н. интелигенция, която си въобрази, че нейният час най-после е настъпил. Добрите чичковци и лелки от западния рай щяха да дойдат, да ги видят колко са умни и красиви и да напълнят джобовете им с цветни и сладко шумолящи банкноти. И за някои този сън в лятна нощ се сбъдна, но за цената май е по-добре да помълчим.
А цената се оказа непосилно висока. От слугите се изискваше пълно раболепие и послушание. Очакваше се те да харесват онези третополови голи гъзлета под шестоцветните байраци. Да превъзнасят творческите им изхождания, само защото са продукт на привилегировани от розовата диктатура ануси. Да пропагандират денонощно евроатлантическите „ценности“, независимо от какъв характер са те и колко пагубни са за нацията им.
Видяхме неща, които наивно мислехме, че са възможни само през соцдиктатурата – пълно подчинение на господаря и неговата налудна политическа перверзия.
Тогава мнозина отритнати от новите времена хора си спомниха за розовобузите трактористки и пушещите комини. И нищо чудно, че на фона на разрухата, мизерията и перверзията те започнаха да им изглеждат напълно приемливи. Дори красиви.
Но с това чудесата не свършиха. Предстояха ни нови демократични вълшебства. Страдалки на комунизма се пъхнаха в скърцащи номенклатурни одъри и заченаха там уродливия плод на бъдещето ни. Девственици с индулгенции за непогрешимост в пазвите се залюбиха страстно с агенти на Държавна сигурност. Охранени малоумници припяваха руски частушки, докато в останалото си свободно от певчески изяви време възторжено славоукраинстваха. Еничари ни проповядваха патриотизъм от минаретата на джамиите. Учители-мъчители преподаваха в училището, че сме халюцинирали някакво си турско робство и изкланите си на дръвника предци. В социалните мрежи се ширеше мълвата, че щом не сме преживели лично концлагерите на комунизма, значи те са измислица.
Ние плахо протестирахме, че лично не сме преживели и фараонския период на Древен Египет, но никой не се съмнява, че той е съществувал. И че пирамидите в Гиза са точно толкова факт, колкото бараките на страдалците по остров Персин.
Ние настоявахме да се тачи паметта на мъчениците и да се вземат предвид техните показания. Но умнокрасивите слуги на мейнстрийма не мръдваха и милиметър извън пътеката, която ги водеше право в светлото бъдеще на долара и еврото. Те не можеха да рискуват своята долче вита заради някакви си там показания на очевидци и исторически факти. Бяха се научили вече, че историята може да се пренапише, а учебниците – да се прекроят по образ и подобие на неотроцкизма и маркузеанството
А ние гледахме удивени ставащото пред очите ни и се чудехме дали да изречем подозрението на какво ни прилича всичко това. Защото то напомняше като клонинг за едни времена, които трябваше да са вече отминали.
Но те не бяха. И не се канеха да отминават.
Сливането на двете системи означаваше всяка да поеме част от облика на срещуположната. Докато Източна Европа се капитализираше, Западна трескаво се комунизираше. Така, избирайки западния начин на мислене, ние избрахме отново комунизма. Сега той не нахлуваше от СССР, а от Германия, където беше неговата първородина.
Западът вече не убиваше другомислието. Той го съдеше, разоряваше, сплашваше, прогонваше, но за убийствата наемаше слуги от джамахириите. Те вършеха вместо него мръсната работа, от която третополовият Запад се гнусеше. Но без послушната си и предана на лесните пари слугинска класа, той не можеше да направи нищо. Затова първо беше отгледана тази класа.
За нас остана знанието как се прави това. Сорос и агентурата му имаха опит в делата на доктор Франкенщайн. Те подбраха сред нас онези, които имаха съмнителен произход. Бащите им бяха част от номенклатурата, което означаваше, че децата им ще са отучени от труд, мързеливи и свикнали с привилегиите грандомани. На тях им беше обещан светът и те бяха готови да го присвоят. Покрай такива богоизбрани посредствености левитираха орляк умни и красиви техни приятелчета. Без правилен произход, но също толкова мразещи тежкия труд, също толкова мързеливи и заклети грандомани. Те зашиха едно за друго двете качества и станаха така умнокрасиви. От тук до слугинството на неолибералните господари вече имаше само една крачка.
Ето, така в подземието на Франкенщайн се създаде нашата компрадорска псевдоинтелигенция. Докато бяха само умни или само красиви, те дори напомняха по нещо истинска интелигенция. Имитираха интелектуални качества в страната Интелектуалия. Но после пришиха ума си към болшевишката красота на някой наследствен другар и се роди съзаклятието „Свински черва“. Днес те така са оплетени един с друг, че няма отплитане.
Всичко останало, което ни се случи и ни се случва до днес, е резултат от предателството на тези герои. Те са нашето нещастие и нашето проклятие. Те са проводниците на всяка мизерна букърщина, мукърщина и гошковщина. Те са тези, които обезсмислиха страданията на бащите ни в концлагерите на червената месомелачка. Те ги направиха да изглеждат смешни неудачници, някакви си там жалки лузъри, разпнати на перките на болшевишкия Мулен Руж. Те наричаха всички, които се опитваха да съхранят близостта си до истината и нормалността, хейтъри, тръмпанари и путинисти.
Нито веднъж не ги видяхме да се отклонят от правата линия. От джендър-ментър крушата, на която алчно брулеха доларовите листа. Те направиха така, че голото гъзле под шестоцветния байрак да изглежда равно на духа. Нещо повече – да бъде самият дух.
На знамето им и до днес има розов анус, който замества българския лъв. Розов анус на розов еднорог, който прераства в свинско черво.
Светите им реликви.