По повод „съответната“ на себе си Копринка Червенкова. По повод истината и лъжата.
През пролетта и лятото на 1989 година тръгваха последните влакове за Виена. От онези, в които вътре с еднопосочен билет пътуваха политически неблагонадеждни лица, бивши политзатворници, аутсайдери, „пияници“ и „лумпени“. Хора, извън добрия тон и доброто общество. Прокажени. Гонеха ги тази пролет активизирано. Говоря като свидетел и замесен в събитията. Имаше приковани на легло, болни и умиращи. Нямаше как да ги изхвърлят от България, но те бяха никои и останаха никои.
Защо беше това престараване ли? За да НЕ се попречи на скалъпените и съшити с бели конци биографии. Някои на талантливи хора, но какво от това?!
Говори „Съответната“ за лъжата и истината и се кълне в истината. А истината е, че автентичните носители на недоволството и инакомислието бяха гонени до последното изчистване на трибуните за съответните съшити биографии. Трябваше сигурна чистка, недопускане на автентични гласове и биографии в какофонията на „демократичните“ промени.
Да броим ли колко от получилите право на глас са възпитаници на московски университети? Колко от тях до последно имаха възможности, имаха глас, имаха допир до някой от Семейството, макар и само (видиш ли!) до опортюнистичната дъщеря.
Смешно е, другари! Помним изчистените трибуни, измисления „героизъм“ на нарочните хора, „носители“ на „новото и демократичното“, но вие не помните старците, излезли от затворите и преживели концлагери и безчинства. Не от институтите и университетите. Там, където се свеждаха указания и се шиеха декорите на историческото театро за наивници. От същите тези декори бяха ушити и Боянските ливади, а и всичко, което се случи по-после.
А по-после всичко се повтаря като фарс… Още по-нелеп и жалък.
Защото съответните внуци и съответните декори пак са налични в някой Комитет по дегизировката. И нещата не вървят.
Всичко това е „минало, неважно“, както казва бездруго талантливият пролетарски поет. Без другото…
Ама то, миналото неважно, все ще е там и все ще ни спъва.
Докато не чуем разказа на безгласните.
……………………………………………
Още по темата ТУК