Наталия Андреева – „ЕЗИК СВЕЩЕН НА МОИТЕ ДЕДИ…“

Писмеността на траките

Когато самозабравили се родни грандомани публикуват портрети на лъскавите си женчета, на преуспяващите си, задължително на запад от Калотина, дечица, или се обграждат с многобройни поддакващи фенове, за да оплюват хорово тази или онази група неудачници, като нас с вас тук, например – това мога до известна степен да го обясня и приема дори.

Слабо нещо е човекът, а егото не му дава мира и го гризе отвътре – като червей загниващата плът.

Но когато обект на гавра станат българският език, националната ни история и родината ни, тогава отказвам да разбирам. България – от преболедувана болест, се превръща в стара боляща рана.

Толкова народи не създадоха собствен език, не оставиха културна следа, извършиха нечувани зверства спрямо хуманизма – и пак намират сили да живеят и да ни навират в очите славното си минало.

Само ние чоплим старите си комплекси като стари и незарастващи рани – че като ни боли нас, да страдат и другите.

Народе?!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *