Веднъж да излезем от комунизма и у нас ще стане рай. Вярвах в това. Не стана. Кой да знае, че на Запад култът към Маркс тепърва изгрявал. Веднъж да излезем от пост-комунизма и у нас ще стане рай. Вярвах в това. Не стана. Кой да знае, че откъдето ние се връщахме - на Запад с Франкфуртския културен марксизъм натам били тръгнали. Веднъж да излезем от съветската орбита и да влезем в НАТО и ще стане рай /на сигурността и отбраната/. Вярвах в това. И работех за това. Не стана. Всеки трябва да знае, че никой друг няма безкрайно да плаща за нашата сигурност и отбрана. Те са първо наша отговорност. Веднъж да влезем в ЕС и у нас ще стане рай /на просперитет, законност и човешко достойнство/. Вярвах в това.…

Взимайте електронната пушка и хуквайте към електронните дебри. Там, сврени по ъглите, ще намерите разни инакомислещи, нещастни гадини, които рушат стройната либералглобалистка екосистема. Как вредят? Ами със самото си съществуване, разбира се. Защото живеем в динамично време, в което дори да съществуваш по неправилен начин е наказуемо. Ако питате кой начин е правилен, слушайте и помнете. Всеки начин, който не противоречи и не се съмнява в действията на либералната върхушка, е правилен. Може да е тъп, но е правилен. Може да е несправедлив, но е правилен. За по-несхватливите ще дам пример. Върхушката казва, че има 86 пола – вие вярвате, че има 86 пола. Върхушката се нуждае да дръпнеш още един кредит, че старият почти си го погасил, и ти летиш като дрон камикадзе към най-близкия банков клон. Върхушката казва,…

Пребиват те, изнасилват те, че и те убиват, ама ти им пазиш и чувствата, и данните. Държавна политика – какво да правиш?! Личните данни да не избягат, чувствата да не се вмиришат. Затова боравим с цифри и инициали. 20-годишният А.М. е нанесъл серия удари с брадва на 92-годишния дядо Георги от село Незнамкоеси. Четете ли ги такива? Нали? Обикновено са в рубриките "Криминално" и "Битова престъпност". Дали А.М. е Асен Михайлов, или Асан Махмуд, няма значение. Няма, ама има. Всички знаем, че има, ама поддържаме една лека форма на официален дебилизъм и се правим, че няма. Защото ако от сто кражби на село деветдесет и девет са от Асан, а не от Асен, това значи нещо. Поне за статистиката значи. Чудя се защо го правим? Защо пазим някаква псевдоетика, измислена…

ИЛИ КАК ГОСПОД СЕ ЯВИ НА ПАПАТА Охранено червендалесто лице с профил на заклет угодник. Костюм на погребален агент от малко сицилианско селце, което отдавна вече го няма на картата. Наклонил се е като кокиче под сняг. Ама не бил целувал ръката, само пръстена навярно. В Сицилия е така, целува се пръстенът. Може полезният навик да е долазил вече и до Рим, колко му е. Отсреща е той, папата, който служеше във Ватикана, сякаш тя е малък Рияд. Подозираха го в прикриване на отци педофили, във връзки с масонство, което се опитва да унищожи католическата църква и християнството, в йезуитство и слугуване на Клаус Шваб, в пропагандиране на джендър перверзиите и ислямизацията на Европа. Все тежки провинения, за които той вече отговаря пред съда на небето. Но всичко това не…

Някой преди време препостна снимката на тези трима мъже писатели. С Христо, уви, се сдърпахме последния път, когато се видяхме. Николай Кънчев беше разпространил поредните клевети по мой адрес и Христо дойде да ме пита вярно ли е, че съм комунистка и пиша уводните статии на в. "Правда". Винаги мълчах след поредната гадост на Кънчев, но тогава не издържах. Калчев не беше виновен, но го отнесе, дано ми е простил. И дано Румен Леонидов е набил Кънчев - и заради мен, защото той си го просеше ежедневно. Другите двама са Виктор Пасков и Боян Биолчев - светли и талантливи хора. Виктор си отиде рано, нека Боян да е жив и здрав още дълги години! ............................................................................ Според мен - Кънчев не беше съвсем в ред. По едно време ходеше с брадва…

Тактиката на исляма навсякъде е една и съща и напълно предсказуема, но въпреки това успява, поради глупостта, продажността и наивността на местните правителства. Те се надяват да се сдобият с покорна избирателска маса, и докато са голямо малцинство, мюсюлманите се преструват на сговорчиви. Те покорно гласуват за партиите, които ги импортират в страната и поддържат политиката им на внос на повече послушни мюсюлмански избиратели. Това е видимата част на инвазията. Невидимата е, че жените на нашествениците произвеждат огромно количество безлична биомаса - средно по 4 до 14 бъдещи терористи или нови родилни машини - и мюсюлманският цъфтеж радва левия политически овчарник - появяват се нови избиратели и везната силно се накланя в полза на левите и зелените партии. Постепенно настъпва разцветът на родилния джихад. Всички сили са впрегнати в неконтролирано…

Тази сутрин се размислих за времето на социализма, когато бяхме разделени с връстниците си, чиито бащи обитаваха върховете на Третия интернационал. Те се ползваха с неизброими привилегии - да работят чиста и отговорна работа с ясни перспективи за служебна кариера, да пътуват в западни държави, да учат каквото пожелаят. Това беше дразнещо, но някакси се бяхме примирили, че служенето на "равенството и братството" създава неравенство и небратство. После дойде Десети, ние бяхме на по 30-35 години и още с гъвкави психики. Приехме в обятията си блудните души на привилегированите си връстници от добри комунистически семейства. Решихме, че новите свободни и демократични времена най-после ще ни направят равни и единни. Каква самоизмама, а?! Новото време ни раздели още повече. Защото те бяха наследили правилния ген от бащите и майките си и…

"Естествен роман" – Георги Господинов /Рецензия от непознат автор, написана под псевдонима "Змей"/ Първо държа да отбележа, че живеех с илюзията, че „Естествен роман“ наистина е роман. Не ме разбирайте погрешно, но очаквах нещо, носещо името „роман“, да е роман, а не 150 страници къси разкази. Получавайки книгата, наивната ми заблуда умря в зародиш. И макар да имах проблем с романността, нямах проблем с естествеността. Минимум заради лайната и бременността от друг мъж. А и когато най-често срещаната тема е срането, по-естествено от това "мушкато" му кажи! Нещо, което не мога да разбера, е обсесията на Георги Господинов от домашните мухи и апокалипсиса и искрено съжалявам, че мога да обобщя книгата до много личен и откровен разговор за сране и любов. А иначе „Естествен роман“ се случва ей така, между…